НАРОДНИ ПРАЗНИЦИ, ОБЛЕЧЕНИ КАТО ФЕСТИВАЛИ. МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ В БЪЛГАРИЯ – КАК ОБИЧАИТЕ СТАВАТ ФЕСТИВАЛИ.
ТЕМА НА БРОЯ
Народни празници,преоблечени като фестивали
„Кукериада“, „Сурва“,“Старчевата“…, това са само част от десетките фестивали и зимни празници, свързани с маскарадните игри и обредност на българите. Тази година заради пандемичната обстановка повечето събития не се проведоха в своята цялост, въпреки че по места, особено в малките селища, кукерите прогониха злите сили с хлопките си и не пропуснаха да изпълнят ритуалите за здраве, берекет и просперитет.
И ако трябва да охарактеризираме фестивалите през студените месеци, то те са свързани предимно с народните обичаи и вярвания, които са залегнали в основата на множество съвременни празници. Основната цел на зимните фестивали е да привлекат туристи чрез българската самобитност и култура, но има и още един нюанс – по този начин българите се опитват да съхранят за поколенията наученото от баби и дядовци, да го оставят за поколенията. Колкото и да се спазват традициите, няма как обичаите да не се осъвременяват, като се опират на автентичния изворен фолклор и вярвания, дошли до нас през вековете. А някои, дори да изглеждат автентични, са доста млади.
Обичаят „Кукери“ из българските земи датира от времето на траките и е празнуван в дните, посветени на тракийския бог Дионис, свързани с началото на новата земеделска година.
Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, баба̀ри, бабри, сурова̀ри, джамалари и т.н., в различни краища на България не са идентични, както и изпълняваните от тях маскарадни игри. Ако в Западна България кукерите се появяват между Коледа и Богоявление, в шоплъка те излизат във втората половина на януари, в Тракия - около Сирни Заговезни… Кукерите се различават като костюми, като ритуал, въпреки че понякога имат еднакви персонажи и ги обединява целта – извършват обредни действия за плодородие, пропъждат злите духове, предрешени с маскарадни костюми, специфични за региона.
Не са никак малко кукерските празненства у нас. Най-големият е в Перник - Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, който от 2015 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство, но той не се състоя 2021 година. „Кукерландия“ се проведе, но в минимализиран вид, за да се спазят противоепидемичните мерки.
Днес кукерите са се превърнали в туристическа атракция, в повод за празник и веселие, но включването на все повече участници, активирането на малките селища, показва възраждане на българщината и завръщане към корените чрез пресъздаване на стародавни обичаи, ритуали и вярвания под формата на фестивали.
Маскарадните игри в България –
как обичаите стават фестивали
Маски, чанове, обредни танци. Традиция от древността оживява в съвременни фестивални шествия. Най-често наричаме маскарадните игри кукерски, въпреки че те имат специфични наименования в различните области на България. Общото е, че са свързани със зимните обреди и с настъпването на новия земеделски цикъл. Страховитите маски са задължителни, както хлопките и шумните танци, чиято цел е да прогонят злото.
Заради пандемичната обстановка някои от големите кукерски фестивали бяха отменени, но традицията в България е силна и чановете на сурвакари, бабугери и кукери проехтяха от доста места в страната, използвайки пролуките при вдигане на карантината или новите онлайн технологии. Кукерският празник в Костенец, Средец и Карлово мина в пълния си блясък, последвани от кукерите в Прослави Коматево в Пловдив, в Калипетрово в Силистра, които гонеха освен злите сили и COVID-19.
Кукерите от Средец дефилираха на международен кукерски фестивалпо-шумни и атрактивни от всякога, а Нощта на Сурва в село Лесковец и село Батановци привлече любители на кукерските игри и фотографи. Село Кайнарджа, Каравеловои село Главница не изневериха на традициите и отново показаха, че техните кукери са сред най-добрите, а маскарадните игри са повече от атракция.
“Старчевата”вРазлог бе отменена, но отделни групи кукери обиколиха улиците на селата.Кукерският събор „Песпонеделник“ в Широка лъка оцеля, както и фестивалът в Ямбол, а доста кукерски празници излъчиха игрите си за широката публика онлайн.
Кукерствотопо българските земи води началото си преди повече от 8000 г., празнувайкиотмиранетона зимното мъртвило и настъпването на новотоплодородие. В различнибългарски регионикукерите излизат по различно време - на Васильовден, на Песипонеделникилипрезмарт. Назовават се различно: бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове...
Колоритни и атрактивни, маскарадните игри бързо прерасват в последните 2 десетилетия в големи празници и фестивали, защото привличат туристи и населението от селището.
По Коледа започват кукерските игри в Югозападна България, из Тракия наизлизат по Сирни Заговезни, в Ямбол, Стара Загора,а в източните региони продължават до идването на пролетта.
Маскарадните игри наследяваме от тракийте, както и думата „кукери“, значеща „високи, маскирани хора”. Днес кукери са не само мъжете, но и жени, и деца, като костюмите и маските освен традиционни, са и доста осъвременени. Все повече фолклорни ансамбли, самодейни колективи се включват наред с индивидуалните участници или представянето на даден род, квартал и селище. На места кукерите слагат маски от козя кожа, на други – дървени лица, на трети високи или обемни украси за глава. Обличат се ту с кожа, ту със смесица от мъжки и женски дрехи, окачат по коланитезвънци и хлопки. Носят тоягиили дървени сабида изплашат и прогонят безплодната зима, да привлекат доброто.
Атмосферата при шествията на кукерите е особена. Звънът на чановете сякаш пробужда някакава първична сила, която помага на тялото да се освободи от натрупанатанегативната енергия.
Списание Фестивалите в България ви предлага пъстър калейдоскоп на част от най-значимите маскарадни игри, които притеглят най-голям интерес и публика.
Международен фестивал на маскарадните игри
"Сурва" – Перник
Най-мащабният и най-авторитетнияттрадиционен народен празник с игри и обичаи с маски в България и на Балканите е "Сурва" в Перник, който се провежда последната събота и недеря на януари. На 26 юни2009 г. Перник е обявен за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Тогава над 100 маскарадни групи и 6000 души от всички етнографски региони на страната и различни държави участват в него.
Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 г., а от1985 г. емеждународен. През 1995 г.Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.От 2008 г. „Сурва“ се провежда ежегодно, с изключение на 2020 и 2021 г., а от 2015 г. е част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
С конкурсната си програма фестивалът подтиква към надпревара “сурвакари” и “кукери”от различни селища.Най-атрактивно е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и чужбина.
Бляскав фееричен спектакъли огньовесъпътства „Сурва“,потапя в мистерията на българските традиции, фолклор и обичаи. Фестивалната надпреварае в центъра и по улиците на Перник, който в два дни е обхванат от магията на кукерите.
Международен маскараден фестивал
„Кукерландия” – Ямбол
В края на март Ямбол се превръща в „Кукерград“, а Градският парк за 4 дни събира кукери, сурвакари и бабугери, старци и други маскирани от цяла България, които пресъздават древната традиция на маскарадните игри по време на „Кукерландия“. Мотото на фестивала през 2021 г. бе: „Да пазим традициите, да пазим себе си и другите, за да пребъде „Кукерландия“.
От 12 до 14 март 2021 г. се проведе ХХIIиздание на фестивала наедно сНационалният кукерски празник „Кукериада– Тунджа, Долината на кукерите”. За пореден път общините Ямбол и Тунджа се обединиха за организация на празника. Спазени бяха противоепидемичните мерки – нямаше гостуващи групи, отпаднаха доста от планираните събития, а всяка кукерска дружина дефилира в населеното място, което представя.
В последния момент бе отменено официалното откриване на „Кукерска магия“ пред Община Ямбол, шествие на ямболската кукерска група с факли и празнична заря „Феерия от светлина и звук“, срещата „Кукерски игри – традиции и иновации“ и детските кукерски празници, но останаха двете изложби - на кукерски маски и на рисунки в конкурса „Моята Кукерландия“.
Проведоха се кукерските шествия в центъра на села в община Тунджа:Чарган, Могила, Веселиново, Завой, Кабиле, Дражево и Хаджидимитрово. Кукерите обиколиха някои квартали на Ямбол. „Маскирани вестители на Доброто“ и кукерски шествия имаше още в с. Стара река, с. Козарево, с. Калчево, с. Победа, с. Челник, с. Маломир.
В Културно-информационен център „Безистен“ не откриха фотографската изложба-концерт на майстора на кавала и фотоапарата Теодосий Спасов. Отпадна и традиционният детски фолклорен празник „Аз съм кукерче“, срещата „Кукер джаз“, „Кукерска благословия за здраве и плодородие“ и обичаят за хвърляне на дървени стрели и прескачане на огън за здраве „Пречистени от огъня“.
През 2021 г. фестивалът се проведе в намален мащаб, заради Covid-19, като организаторите се съобразиха с пандемичната обстановка, но и с традициите на ямболии. „Кукерландия“ е първият в страната ежегоден фестивал на маскарадните игри, провеждан без прекъсване от 2000-та година насам. През годините фестивалът се утвърди сред най-зрелищните и мащабни събития в културния календар на страната, привличайки многобройни участници и публика от страната и чужбина.
Отличителна черта на ямболския фестивал са гигантските страховити 3-метрови кукерски маски, които внасят неповторим колорит. Фестивалът има конкурсна част, а наградният фонд е 15 000 лв. и се разпределя в няколко категории. Колоритът на празника се допълва традиционно от много концерти, изложби, конкурси, работилници на открито, дефилета, национална кулинария.
Кукеровден в Странджа
Странджа е сред най-магични региони, богат на традиции и легенди за мистични създания. Всяка година в Средец, в последната неделя на февруари, мъжетесе обличат в костюми от кози кожи и обикалят домовете, за да гонят злите духове. Празникът се нарича „Кукеровден”, като през2021 г.в бе проведенза 22-и път.Кукерите„заорават”нивата, наричат да е кратка зимата и да има богата реколта, акулминацията на празника е изборътна нов кукерски цар.
Освен кукерите в група, обикаляща домовете за здраве, има и млади мъже, изпълняващи различни роли: поп, младоженец, булка, ваксаджия… Изпълнениетона ролевите игри се превръща в спектакъл. Кукерите са придружениот музиканти.
Подготовката за празника започва от есента, като желаещите да бъдат кукери пропътуват километри, за да намерят подходящи кожи сдълъг косъм, стигащ до метър. След обработка кожите се зашиват, за да се превърнат в крачоли, ръкави, було… и да станат накукерски костюм. Преди празника костюмът се маже с оцет, за да омекнекожатаи се пръскас есенция, за по-добър мирис. Цената на някои костюми е2000-3000лв.
Кулминацията на празника е в късния следобед, когато групите се събират и шестват по централните улици на Средец, за да стигнат до градския стадион.
"Куковден" – Национален кукерски фестивал вс. Калипетрово
Фестивалът се провежда на нечетна календарна година от 1986 г. - с многообразие от атрактивни маски, костюми, танци и обичаи от различни области.Централният площад на селото се изпълва с кукери.
Маскараднитеигри пробуждат земята за нов живот. Звъннат ли хлопките, народът се готви да посрещне новата стопанска пролет, с очакването за богата реколта и надеждата: “Да потъне вдън земята злото – да царува доброто“.
В Калипетрово е един от най-популярнитекукерски празници, познат като "Куковден" и станал национален.За 15-и пореден път вселото 2021 г. се проведе традиционният кукерски фестивал, като за първи път се организира онлайн, заради извънредното положение.
До 22февруари всеки колектив представиснимка на кукери в цял размер.
Кукерите от Калипетрово са с изключително атрактивни костюми,обхващащипо-голямата част на тялото, аукрасенитедървени маски на животни понякога са с две лица. Големитезвънцина колана със силния звън гонят злото, както маскираните мъже със страшните си танци и външност.
Събитието има конкурсен характер и включвакукерски състави от цялата страна. Идеята е да се съхрани кукерскиятобичайавтентичен, а Калипетрово да стане едно от средищата.
Магичен празник в Пловдивско – в Прослав, Коматевоис. Първенец
За кукерските шествия няма прегради – провеждат се в големите градове и в малките селища. И тази година Пловдив прогонизлите сили с кукерите на Традиционния карнавал в село Първенецза Сирни Заговезни. Шествиетоминапо главната улица на селото, а проведеният конкурс определи най-оригинален костюм и маска. С „Кукерски игри” и карнавал спазиха традицията при строгипротивоепидемични меркии вкв. Коматево икв. Прослав. Кукери превзеха двата пловдивския квартала, катогонехаизлите сили,и COVID-19.
"Старчовден в Карловско – Кукерски игри"
Емблематичният Старчовден и кукерските игри се проведоха в три поредни дни. Събитията започнаха на 12 март 2021 в града на Левски с шествие в Нощта на маските. Празникът продължи с маскарадни игри до неделя, когато кукери
навръх Сирни заговезни наизлязоха в повечето села в Карловско. Мотото
„Сложи маска, запаши хлопки и играй” и „Сирни заговезни – кукерски игри” бе водещо навсякъде.
„Старчовден в Карловско , Маскарадни – кукерски игри” се проведе при стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Според традицията Кукерският празник за здраве, плодородие и отпращане на зимата се прави съботата преди Сирни заговезни. Кукерите се събират с възможно най-красивите, най-страшни и уникални маски, с обредни танци, за да пропъдят зимата и студа.
Изпълняват се ритуали за здраве на хора и животни, а също и за плодородие.
Карловци наричат кукерските игри “Старчовден”, защото някога в Розовата долина кукерите са наричали“старци”. В карловския квартал “Сушица” се наричат още арапи, защото в маските и костюмите преобладава черният цвят, а и старото име на квартала е Арапово. Край Араповска могила се провеждат най-пищните карнавални шествия от незапомнени времена.
Кукерски събор Песпонеделник, Широка лъка
Кукерски празник в Широка лъка се прави от древността. Впървата неделя на март маскирани като кукери мъже обикалят селото под звъна на стотици хлопки и чанове. Традиционният кукерски събор Песпонеделник прогонва злотоие за ново начало, здраве и берекет.
Широколъшките "песяци" - група маскирани младежи, избират "старейшина", "нивеста" ("песяцка нивеста" или "бабица") и "песяци" ("песяцки старци"). Освен "нивестата" всички други имат маски ("сурьети") от цели овчи кожи, обърнати с вълната навън. Кожите, сизрязани две дупки за очите и една за устата,се нахлузват на лицето. За подчертаване на очите и устата дупките се обкантват скръгове от червен плат. Всички песяци са "въоръжени" със саби, боядисани с червена боя,наречени "спатилки". На пояса песякътпрепасва "татралки" (хлопки на овце). Песяците ходят от къща на къщаигонят лошото за здраве и берекет.
Ако те прескочи песяк,ще ти върви през цялата година. След като обходят къщите песяците се отправят към селския площад ("купището"), където представят венчален обред на невестата и старейшината, раждане, оран, засяване. По съдържание и характер, широколъшките песяци спадат към групата на "старците", която стига до Карлово на север и до Панагюрско и Момина Клисура на запад. Наподобяватобичаите южно от Пловдив около Асеновград.
Кукерски празник „Деведжии“, Лесново
Кукерският празник "Деведжии" се случва открай време в първите почивни дни на новата година около Йорданов и Ивановден. Чрез специални магически танци, силен звън на чанове и страшни маски деведжиите плашати прогонват злото, за да подсигурятбогата реколта през идващатастопанска година.
Кулминацията на празника е пообяд на площада всело Лесново.
Национален кукерски фестивал „На гости у Шопско“, Елин Пелин
На площад "Независимост" в град Елин Пелин през февруари се събират кукери, сурвакари, джамали, деведжии, бабугери, старци и други маскарадни състави от цялата страназапразника„На гости у Шопско”. Тойпредставямногообразието на маскарадната традиция, свързана с кукерството, популяризира маскарадните игри от различни фолклорни области и съдейства за предаването на традицията от поколение на поколение.
Наградите сав няколко категории: "Най-добро цялостно представяне", "Най-сполучливо пресъздадена обредна традиция", най-възрастен и най-млад участник в маскарада.
Фестивалът е национален, с конкурсен характер и в него участватгрупи от цялата страна.
„Кукове“ в Раковски
Международниятфестивал на кукерските и маскараднитеигри „Кукове“ в Раковские средтрите най-големи кукерски фестивала в България. Фестивалътима конкурсен характер и е с фонд от 4000лв. и бюджет от 25 000 лв. 2021 г. община Раковски, която е организатор на събитиетоичлен на Федерацията на европейските и карнавални градове (FECC),отмени маскарадните игри и честването на празника на града заради пандемията. Вместо това направи местен конкурс за кукерска маска.
„Кукове-Раковски“традиционно се провежда ежегодно в петък и събота преди Сирни Заговезни по католическия календар.Шествието продължава два дни и в него участват кукерски трупи от страната и света. Сшумнотои страшно шествие кукерите от 3 до 83годинисъс сигурност успяват даизгоняти най-опърничавите зли духове.
„Симитлия - древна земя на кукерите”-
международен фестивал на бабугерските маски и игри
В Симитли се провежда един от най-ранните, големи и тачените кукерски фестивали в България. Тук кукерите излизат още на 1 януари и на 14 януари в селата, което съвпадна с най-тежката карантина. Това попречи„Симитлия - древна земя на кукерите”да се проведе през 2021г.
Проявата се организира от общината и събира на стадиона много гости и туристи. Все повече жени се включват в маскарадните групи. Деветчленно жури оценява изпълнителите. Наред с традиционните костюми и маски, има и много съвременни интерпретации. Един кукерски костюм се съхранява при специални условия. Полагат се грижи за кожата, от която е изработен, за вълната, за чановете, които са част от атрибутите на кукера.
Зъл дух не остава в Симитли след нашествието от кукерски, сурвакарски, бабугерски, станчинарски и старчески групи на стадиона в града по време на фестивала. Повечето участници подготвят специална хореография за представянето си. Традиционните персонажи са мечка и мечкар, поп, булка и младоженец… Общо е вярването, че страшните маски прогонват лошото и дават път на пролетта, носят хубава реколта и добруване.
сп. „Фестивалите в България“
https://xn--80aaccbhjcycf3ae6edqf1a0kre.com/3d-flip-book/festivals-in-bulgaria-vol-4-2/
Народни празници, облечени като фестивали. Маскарадните игри в България – как обичаите стават фестивали.
https://xn--80aaccbhjcycf3ae6edqf1a0kre.com/3d-flip-book/festivals-in-bulgaria-vol-5/