Фотография

Галерия

„ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЛЕВИАТАН“: НАСЛЕДСТВОТО НА СЛЕДВОЕННАТА МЕДИЦИНА И ОБЩОТО БЛАГО (LEVIATHAN)

14.10.2020

От началото на м. октомври 2020 г. стартира работата по проект „Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо (Leviathan), одобрен за финансиране от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) в категория „Синергия“ за 2019 г.

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музейкъм Българската академия на науките е институцията – домакин на един от четиримата водещи изследователи в проекта – Анелия Касабова.Екипът от четирима водещи изследователи включва Фолкeр Хес (професор, директор на Института за история на медицината и медицинската етика към Шарите Берлин); Юдит Шандор (професор към Факултета за политология, правни изследвания и изследвания на пола към Централноевропейския университет, Будапеща/Виена), Улф Шмит (професор по нова и най-нова история към Университет Кент, от началото на септември т.г. – към Университет Хамбург).

Проектът е посветен на историята на Европа след Втората световна война, разгледана през перспективата на медицината.Ще се изследват националните специфики – медицината и здравеопазването, здравното осигуряване се развиват в рамките на национални държави с различно национално законодателство. Акцентът е върху взаимовръзките, взаимовлиянията, взаимопреплетеността между „Изтока“ и „Запада“,върху обмена – на знания, хора, технологии.До какво води изграждането на Желязната завеса: как се променят определенията за „общото благо“ (Commongood); как се развиват медицинските и обществените морални и етични норми; как се трансформират отношенията индивид / общество / държава – това са част от общите въпроси в проекта, които ще се изследват на макро- (световно/европейско), мезо- (регионално/държавно) и на микрониво.

На фона на съвременните несигурности проектът цели чрез исторически анализ на комплексните и преплетени развития да засили диалога за общата история. Медицинските изследвания, овладяването на (епидемичните) заболявания, развитието на медицинските технологии са съществени елементи от социалистическия проект на „алтернативна модерност“, които се разгръщат в диалог и/или в противовес със западната либерална модерност – разкриването на взаимозависимостите и взаимопроникванията в контекста на този диалог е основна цел на проекта. „Надяваме се с обединени екипни усилия да постигнем добри резултати, да разширим научните мрежи, да повишим международната „видимост“ на българската наука в областта най-общо на хуманитаристиката, както и „видимостта“ на европейските проекти в България“, коментира доц. д-р Анелия Касабова.

Иновативна е преплетеността на изследователските перспективи – екипът свързва учени с различни научни профили (история, медицина, право, социология, етнология/антропология). Т.нар. работни пакети с условните наименования Тяло, Репродукция, Риск, Утопия са така замислени, че да обединяват усилията на екипите от четирите институции. Това, което преминава през всички работни пакети, са репродуктивните политики. Разширихме разбирането за „репродуктивна политика“ – освен в тесния смисъл на думата като политика, насочена към възпроизводството на населението, включваме и политиките (концепции, нагласи, институции) по отношение на „инвалидност/неработоспособност/неспособност за работа“, както и концепции за старостта и политиките към възрастните хора. Екипите от всички институции ще работят в сътрудничество по всички теми – историята на т. нар. фармацевтична революция; социалните и политически контексти на клинични експерименти/изпитания на ваксини, биоетика, медицински утопии и др. 

Българският екип включва като старши изследователи Кристина Попова (доц. д-р в ЮЗУ „Неофит Рилски“, ИЕФЕМ – БАН) и Даниела Колева (доц. д-р в СУ „Св. Климент Охридски“, ИЕФЕМ – БАН), ще бъдат привлечени докторанти и постдокторанти. Важни членове на екипа самениджър Антоанета Матеева (ИЕФЕМ – БАН) и асистент мениджър докторант Стамен Кънев (ИЕФЕМ – БАН), координатор дейности Мила Маева (доц. д-р в ИЕФЕМ – БАН) и правен консултант Тодор Кайтазов (ИЕФЕМ – БАН). 

Финансирането на проекта е близо 10 млн. евро, а периодът за изпълнението му е шест години (2020 – 2026 г.). Българската страна ще получи около 2 млн. евро. „Синергия“ е най-високата категория на Европейският съвет за научни изследвания (ERC). Тя изисква задължително участие кандидатстване на международен екип, както и висока квалификация и доказан научен принос, минимум 10 години, за всеки един от членовете му.