Фотография

Галерия

ЮБИЛЕЕН ЛИСТ „150 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ“

26.02.2020

През 2020 г. се изпълват 150 години от учредяването на Българската екзархия – връх в борбите на българите за църковна независимост. По силата на султанския ферман от 27 февруари 1870 г. и на екзархийския устав, изработен от Църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия става първата официално призната българска институция след близо петстотин години бездържавност.

През 2005 г., по повод тогавашната 135 годишнина от учредяването й и по инициатива на бургазлията Гиньо Ганев – „човекът парламент“ и с усилията на същия екип, е издаден юбилеен лист, посрещнат с жив обществен отклик и с интерес в научните и църковните среди.

Юбилейният лист`2020, е разгърнат в 24 цветни страници и е наситен с автентични документи, архивни снимки и коментари, които отразяват ключовите моменти от 83 годишната история на институцията, официално призната за представител на българската народност в Османската империя. 

Изданието има още един акцент – 180 годишнината от рождението и 105 годишнината от блажената кончина на един от най-видните дейци на Екзархията, екзарх Йосиф I.

Наш дълг днес е да поддържаме паметта и знанието за онези български деятели по църковния въпрос в Цариград, които с родолюбие и със свои средства изграждат екзархийското ведомство и основите на бъдещата ни държавност.

Издател: Международен търговски и културен център ГЕОПАН – Бургас. Екип: Съставител и отг. редактор: Галина Пиндикова, дългогодишен експерт и шеф на дирекция в Държавна агенция Архиви; научен консултант: доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия; художник – оформител: Михаил Танев; 24 стр.с вложка „Карта на границите на Българската екзархия (1870-1912)“ и пълният текст на Патриаршеското и синодално послание за 150 години Българска екзархия.

На илюстрацията: мемориална картичка, издадена от ГЕОПАН, 2009 г. с благословията на Св. Българска православна църква. †Eкзарх Антим I, Пръв Екзарх на самостойнатa Българска екзархия (1872-1877), Председател на Учредителното Народно събрание (1879) и Първото Велико Народно събрание (1879) в Търново.