Православни храмове, скални църкви, манастири и стенописи от България

Автор: Светлозар Стоянов

Фотография

Фотография

Бог ни е предоставил да избираме на земята особени места, където да можем да се приближаваме до Него, да се освещаваме от Неговата благодат и да влизаме в общение с Него. Такива места с особено благодатно Божие присъствие, предназначени повече от всички други за служение на Бога, са храмовете. Православният храм е място посветено на Бога и предназначено за възнасяне на обществени молитви към Него, както и извор на благодат, мъдрост, знание, съборност, усъвършенстване, богоуподобяване и спасение. Но както историята ни учи, храмовете и манастирите в България са били използвани и за други нужди. Като места за отбрана и събиране на хора, отдадени на свободата. Хора, монаси и свещеници, които не можели да стоят със склопени очии скръстени ръце, за да чакат някой да ги освободи от физическото и духоното османско робство. Затова Ви представям моят фотоалбум на православни храмове и манастири от България, за да се запознаете, да видите и усетите вярата, съхранена през времето и местата, където се е съграждала свободата. Бих искал да покажа безграничността на духа, таланта и вярата на майсторите и зографите, изразени в архитектурата и стенописите на православните светини. И в същото време да отдам заслужена почит към вярата, всеотдайния труд, лишенията и жертвите на нашите сънародници, издигнали безбройните храмове и манастири по нашите земи. В този смисъл, бих искал настоящият албум да послужи не само като пътеводител на поклоническото ни пътуване, но и като средство за превеждане през времето, което да преосмислим и оценим.

___________________

Познавам Светлозар Стоянов от 1992 г., когато беше ученик и възпитаник на Дома за деца и юноши “Асен Златаров” в Хасково. Тогава той беше срамежливо, малко боязливо и неуверено момче, със сериознои задълбочено отношение към живота. Силно впечатление ми правеха неговата будност и любознателност. Той не се уморяваше да пита и да търси отговори по вълнуващите го теми, а те не бяха малко...След завършване на средното си образование, Светлозар започна работа в гр. Хасково, която не го удовлетворяваше, но той неотклонно търсеше своето призвание. По това време загуби и най-близкия си човек– баба Добра от с. Горски Извор, която го осинови и му завеща своя дом. Последваха две години обучение в Софийска духовна семинария (СДС) “Св. Йоан Рилски”. По-късно завърши и в Богословския факултет към Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

През последните години Светлозар пътуваше много и обикаляше духовните центрове на България. Той се запозна с хора от всички краища на родината, натрупа впечатления и събра снимков материал, който по-късно стана основа за първата му самостоятелна изложба “Осквернени и забравени православни храмове в България”. Последва втора изложба – “Божият храм по Българската земя”. Последваха изложби на открито, през 2008-2012г., които бяха поставени в 25 града на България, като създаваха неповторими усещания за българщината. Ставайки свидетел на успешните му изложби и големия обществен интерес, които те предизвикаха, изцяло приветствам и безрезервно подкрепям поредната негова иде я– да обедини снимков материал и текст в две книги - “Православни храмове, скалницъркви, манастири и стенописи от България” и “Крепостите в България”, за да сподели с по-голям кръг от хора делото на многогодишните си търсения. От все сърце му желая кураж и вдъхновение, за да изживее пълноценно живота си, белязан от изследователския дух!

Инж. Ива Андреева