Круизният туризъм в българския участък на река Дунав
Автор: Васил Маринов, Мариана Асенова, Вера Николова
изд. Бук бутик, София, 2015 г.
ПРЕДГОВОР
Изданието представя резултатите от изследване на круизния туризъм в българския участък на река Дунав, проведено през втората половина на 2014 г. в рамките на проект „Насърчаване на икономиката и заетостта в Дунавския район“, осъществяван от 2013 г. от Германската агенция за международно сътрудничество (GIZ) в сътрудничество с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
В края на 90-те години, когато навигацията по долното течение на Дунав беше спряна заради войната в Югославия, много български дунавски общини и фирми вярваха в бъдещето на круизния туризъм по Дунав. Очакванията на много заинтересовани бяха, че веднага след възстановяване на навигацията ще има бум в дунавския круизен туризъм на България с произтичащите от това ползи както за националната икономика, така и за местните икономики и общности. От друга страна, изглежда че заинтересованите от круизния туризъм нямат достатъчно информация за съвременното развитие на круизния туризъм по Дунав в България. Наличната информация до този момент е фрагментирана, непълна, често основана на субективни индивидуални мнения и предразсъдъци. Това до голяма степен може да обясни разочарованието на заинтересованите, но същевременно е и пречка за осъществяване на ефективни и ефикасни действия за използване на круизния туризъм по Дунав и за максимизиране на неговите ползи за местните общности.
Тази ситуация предопределя целите на изследването, представяно в публикацията:
· Да се събере и анализира информация, която да очертае картината на съвременното състояние на круизния туризъм в българския участък на река Дунав, в общия контекст на развитието на круизния туризъм в света, Европа и по Дунав;
· Да проучи потенциала за бъдещо развитие на круизния туризъм в българския участък на река Дунав (нови продукти) и за повишаване на икономическите ползи за местните икономики и общности;
· Да идентифицира основните проблеми и предизвикателства и да направи препоръки за тяхното адресиране от ключовите заинтересовани.
Методиката на изследването включва разнообразни методи и източници на информация:
· Кабинетно проучване на вторични източници (научни публикации, информация от интернет, статистика, графици на круизните кораби и др.), осигуряващи възможност за анализ на общия контекст на туристическото развитие на района и на развитието на круизния туризъм;
· Теренно проучване, включващо наблюдения, структурирани интервюта със заинтересовани в круизния туризъм и анкетно проучване на круизни туристи, осигурящи конкретни факти и данни за условията и развитието на круизния туризъм, за вижданията на заинтересованите и за структурата, поведението и мненията на туристите.
Проучването генерира значителна количествена и качествена информация за круизния туризъм в българския участък на река Дунав и по този начин позволява да се направи обоснована оценка за неговото развитие и ефективност.
Теренното проучване е осъществено с участието на около 40 студенти по туризъм от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ под ръководството на преподаватели от катедра „География на туризма“.