Туризъм и културно наследство
Автор: Соня Алексиева, Ирена Бокова
изд. на НБУ, София, 2013, София, ISBN: 978-954-535-783-1
ПРЕДГОВОР
Книгата „Туризъм и културно наследство“ представя различни гледни точки към голямата тема, която през последните десет години промени имиджа на България като туристическа дестинация – културния туризъм. Тя е част от очакванията и на експертите, и на туристите, че потенциалът на страната с предлаганите различни видове културен туризъм може да се превърне в конкурентоспособен продукт на европейския пазар.
Приоритетите на страната като туристическа дестинация с признати културни и природни богатства обхващат нарастващо внимание към съхраняване и опазване на материалното и нематериалното културно наследство, според речника на международните организации, все по-големи инвестиции в съвременна и модерна инфраструктура за осигуряване на достъп и знание, както и качествено образование и професионална квалификация. Изискват го стратегията и насоките за устойчивото развитие на българския туризъм, според български политици, управляващи и експерти в сферата, както и силната конкуренция на световния туристически пазар. Във време на динамично променящите се профил и нагласи на потребителите, изискванията към съхраняването на традиции, дейността на културните институции и организирането на туристическите атракции се фокусират в най-важното: качество на предлагания туристически продукт от гледната точка на икономисти, рекламисти, специалисти връзки с обществеността. В контекста на драматично протичащи промени в начини на живот, съответно културни трансформации и тенденции за глобализиране на култури от изключително значение е връзката между тези, които посрещат и тези, които посещават: става дума за туризъм, който да е откривателство и обмен между човеци и култури. Затова в книгата културният туризъм се разглежда от различни аспекти и като сфера, която изисква изграждане, поддържане и непрекъснато преподреждане на партньорства и сътрудничества.
Целта на книгата е да представи изследвания и анализи, от една страна, а от друга, да даде примери как богатото културно наследство, музеите, културните пейзажи и туристическите атракции на страната, като „видима” част на културата и историята, могат чрез туризма да генерират имидж, разпознаваемост, икономически успех и позитивни социални ефекти на България. Именно чрез тези примери се търсят отговори на въпросите за комуникирането на фактите при популяризирането на съвременните културни събития; за социализирането на разнообразните културни продукти; за възможното надграждане на променящата се визия на България с реално самочувствие на страна член на Европейския съюз.
Тази реалност в развитието на българския културен туризъм – от наследствата до атракциите и от музеите до фолклора, представят авторите в 10-те глави на книгата въз основа на осъществени теренни изследвания и анализирани от тях международни и национални инициативи и проекти. Изключително актуалните въпроси, които се поставят в книгата, са продължение на културните полемики и засиления обществения интерес в публичното пространство към проблемите на историческата памет и културното наследство, към промените в музеите и галериите, към „автентичността на българските традиции“, тяхното развитие и превръщане в културно наследство. Авторите обаче не винаги дават отговори на тези трудни въпроси, но ги провокират чрез фактите: имат ли държавата, обществото, бизнесът, експертите, мениджърите, местните общности… рефлексия към ценностното преосмисляне на културното наследство, към визията на културните институции, към диалога за културата като ресурс за развитие.
В предложените текстове се представят, анализират и дискутират реални резултати от развитието на различните видове културен туризъм у нас в последните години. От една страна, в качеството си на изследователи и преподаватели, а от друга – в качеството си на инициатори и участници в многобройни проекти, авторите посочват тенденциите, успехите, проблемите и възможните напрежения, конфликти в практиките на културния туризъм. Проследени в развитие са идеи, инициативи и проекти в областта на културния туризъм и културното наследство в различни институции, организации и музеи в Пловдив, Русе, Велико Търново, София, Смолян, Ивайловград, Златоград, Габрово, Бургас, АЕК „Етъра”, Велинград, Малко Търново. Направени са интересни паралели с дейността на различни културни институции, неправителствени организации и общини в Италия, Холандия, Франция, Турция и Китай. За първи път в подобно изследване специално място е отделено на резултатите от съвместни научно-приложни проекти, реализирани от авторите заедно с техни колеги и студенти от Нов български университет и с български и европейски партньори в сферата на туризма, висшето образование и продължаващото обучение, културата и местното развитие.
Силната практико-приложна част на книгата се дължи на представените добри практики в културния туризъм, на приложените нови подходи и гледни точки към културните наследства и културните различия през призмата на антропологията, на изграждането на познание и интерпретация на културите като начин на живот, значим за домакини и гости в туризма, на генерираните интересни идеи в областта на проучването и популяризирането на българската история и култура. Синергията на две привидно различни, но паралелно допълващи се позиции към темата идва от опита и практиката на двамата автори: единият изследовател и експерт антрополог, а другият – експерт по културен туризъм и връзки с обществеността. Авторите споделят изследователски рефлексии и експертни мнения, анализират международни и национални политики, свързани с културния туризъм и културните наследства, насочват към необходимостта от нови подходи за разбиране и проектиране на културния туризъм с акцент върху неговото социално звучене и модерно управление.
В контекста на различните теми, отделните части са обогатени с допълнителна практическа информация, с Речник на използваните понятия и с полезни връзки към информационни данни. В частта Приложение авторските текстове се допълват с богат архив от документи и илюстрации на артефакти, специални събития и експозиции. Много от снимките се публикуват за първи път и надграждат естественото повествование на разказа като го превръщат в писана история с имената на институции и хора, които накараха България да повярва, че времето на масовия туризъм отмина отдавна.
Книгата е насочена към широка читателска аудитория: към всички, които имат професионален интерес към развитието на културния туризъм или се вълнуват от културните наследства на България и възможността за тяхното популяризиране в страната и превръщането им в знак за културно богатство и част от световното културно наследство, към експертите и работещите за налагане на културния туризъм като ресурс за местно развитие, към студентите и обучаващите се в професии, свързани с културния туризъм, към изследователите и специалистите в сферата на публичните политики и управление... Затова авторите предлагат въвеждане в основни теоретични концепции и направления, изграждат анализи и рефлексии върху конкретни случаи от практиката, споделят наблюдения и опит от експертна дейност и участие в национални и международни проекти.
Посланието на книгата „Туризъм и културно наследство“ е ясно и конкретно. В позиционирането на страната като целогодишна туристическа дестинация, с богато културно и историческо наследство, която предлага разнообразен туристически продукт през четирите сезона, която работи за съхраняване, представяне и споделяне на културата, историята и природата си – това е шансът за промяна. За тази промяна, която не всички разбират, виждат и оценяват е книгата, написана с уважение и благодарност към хората, които доказват и работят за каузата: името на България като европейска туристическа дестинация е в бъдещето на културния туризъм.
Авторите
FOREWORD
The book Tourism and Cultural Heritage offers different insights into the major topic that has changed Bulgaria’s image as a tourist destination over the past decade: cultural tourism. It is part of the expectations of both experts and tourists that the country’s potential of offering various types of cultural tourism could become a competitive product in the European marketplace.
Bulgaria’s priorities as a tourist destination featuring recognized cultural and natural heritage include increased attention to the preservation and safeguarding of tangible and intangible cultural heritage, according to the terminology used by international organizations, growing investment in up-to-date, modern infrastructure to ensure access, as well as knowledge, quality education, and professional training. This has become an imperative of the strategy and guidelines for sustainable development of Bulgarian tourism, according to Bulgarian politicians, incumbents, and experts in the field, and also in the light of the strong competition in the global tourism marketplace. In a time of dynamically changing customer profile and attitudes, the requirements toward the preservation of traditions, the activities of cultural institutions and the organization of tourist attractions are all focused on one major issue: the quality of the tourist product offered, from the viewpoints of economists, advertisers, and PR professionals. In the context of dramatic change in lifestyles, respectively of cultural transformations, and the trends towards the globalization of cultures, the relationship between hosts and visitors has become a crucial one: it is a matter of developing tourism as discovery and exchange between people and cultures. Therefore, the book examines cultural tourism from different viewpoints and as a field of activity which needs that partnerships and co-operation be built, sustained, and constantly rearranged.
The purpose of this book is to present research and analyses on the one hand and, on the other hand, to provide examples of how Bulgaria’s rich cultural heritage, museums, cultural landscapes, and tourist attractions as a ‘visible’ part of culture and history can generate image, recognisability, economic success, and positive social effect for the country through tourism. It is through these examples that answers are sought to the questions of how facts are communicated by popularizing contemporary cultural events; how the variety of cultural products are socialized; how Bulgaria could draw a true self-confidence from its changing image as a EU member.
This reality in the development of Bulgarian cultural tourism from heritage to attractions and from museums to folklore is laid out by the authors in the book’s ten chapters on the basis of field research and analysis of international and national initiatives and projects. The extremely live issues brought up in the book are a continuation of cultural debates and increased public interest for questions related to historical memory, changes in museums and galleries, and the ‘authenticity of Bulgarian tradition’, its development, and transformation into cultural heritage. However, the authors do not always answer these difficult questions but provoke answers through facts: do the government, society, businesses, experts, managers, local communities etc. consider rethinking cultural heritage, the vision of cultural institutions, and the dialogue on culture as a developmental resource?
The texts proposed present, analyse, and discuss real world results of the development of various types of cultural tourism in the country in recent years. As researchers and teachers on the one hand and as initiators and participants in many projects on the other hand, the authors identify the trends, success stories, problems, possible tensions, and conflicts in cultural tourism practices. They follow-up the progress of ideas, initiatives, and projects in the field of cultural tourism and cultural heritage at various institutions, organizations, and museums in Plovdiv, Ruse, Veliko Tarnovo, Sofia, Smolyan, Ivaylovgrad, Zlatograd, Gabrovo, Burgas, Etara Open Air Museum, Velingrad, and Malko Tarnovo. Interesting parallels are drawn with the activity of cultural institutions, non-governmental organizations and municipalities in Italy, the Netherlands, France, Turkey, and China. For the first time, a similar research has given special attention to the results of applied scientific joint projects implemented by the authors together with their colleagues and students from the New Bulgarian University, in cooperation with Bulgarian and European partners in the fields of tourism, higher education, life-long learning, culture, and local development.
The strong practical applied aspect of the book results from the presentation of good practices in cultural tourism, new viewpoints and approaches to cultural heritage and cross-cultural differences through the prism of anthropology, knowledge building, interpretation of cultures as a lifestyle that is meaningful to both hosts and visitors, and interesting ideas generated in the field of research and popularization of Bulgarian history and culture. The synergy of two apparently different but mutually complementary viewpoints of the subject is due to the experience and practice of the two authors one of whom is a researcher and expert in anthropology and the other an expert in cultural tourism and public relations. The authors share researcher reflexion and expert opinions, analysing international and national policies related to cultural tourism and cultural heritage, and pointing out to the need of new approaches to the understanding and planning of cultural tourism with emphasis on its social dimension and modern management.
In the context of the various topics, each part contains additional practical information, a terminological glossary, and useful links to other data sources. In addition to the authors’ texts, there is an Annex offering a substantial collection of documents and illustrations about artefacts, special events, and exhibitions. Many of the photographs are published for the first time and add value to the natural narrative transforming it into a written history of institutions and people who made Bulgaria believe that the era of mass tourism has long been over.
The book is aimed at a large audience: all those who have professional interest for cultural tourism development or are sensitive to Bulgaria’s cultural heritage and the possibility for its popularization throughout the country and its becoming a sign of cultural richness and part of the world cultural heritage; experts and those working to make cultural tourism become a resource for local development; trainees and students of cultural tourism-related professions; researchers and specialists in the field of public policies and management… Therefore, the authors propose that basic theoretic concepts and directions of research be introduced, build their analyses and reflexions on case studies, and share observations and experiences from their activity as experts and participants in national and international projects.
The book’s message is clear and straightforward: the chances of change reside in positioning the country as a year-round tourist destination, featuring a rich cultural and historical heritage, offering a diverse four-season tourist product, and seeking to preserve, exhibit, and share its culture and nature. This change that not everybody can understand, see, and appreciate is what the book is all about. It has been written with much gratitude and respect for all those who acknowledge the cause and work for it: the renown of Bulgaria as a European tourist destination lies in the future of cultural tourism.
The authors
СОНЯ АЛЕКСИЕВА
- PR експерт по туризма, доцент, доктор – департамент „Бизнес администрация“, Нов български университет. Преподава в програми по туризъм, икономика, културен туризъм, бизнескомуникации, реклама. Автор на над десет книги и многобройни статии в областта на туризма, PR на културния туризъм, бизнескомуникациите, културното наследство, историята и културата на Китай. Научен редактор и съставител на много сборници, водещ на рубрики за културен туризъм. Консултант и участник в национални и международни проекти, национални стратегии, PR кампании в туризма и др. Член на FIJET и IPRA, IMAGINES и БАМ. Носител на много награди в областта на туризма, вкл. на наградата на МТИ „Културен туризъм” – Вeлико Търново за „Личност с принос за развитието на културния туризъм в България“.
ИРЕНА БОКОВА
- антрополог, доцент, доктор – департамент „Антропология“, Нов български университет. Преподава в програми по антропология, политически науки, туризъм и културен туризъм. Осъществява теренни изследвания на Балканите, Италия, Франция, Унгария и др. Работи по проблемите на мобилността, туризма, културните наследства, градските изследвания, визуалната антропология. Консултант и автор на антропологични филми. Автор на монографията „Културното разнообразие на България“ (в съавторство с Валентина Ганева-Райчева), издателство „Летера“, Пловдив. Има публикувани статии в български и чуждестранни списания. Ръководител и участник в национални и международни изследователски и приложни проекти. Носител на отличителния знак на Ордена на академичните палми на Франция.