По следите на културното наследство

Автор: Десислава Самуилова

Фотография

Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография
Фотография

Пловдив е вечният град с богата култура. В него се сблъскват модерност и минало. Останките от историята му са навсякъде около нас. Те ни напомнят за различните епохи, които е преживял Пловдив. Градът е като жив музей. Разхождайки се из неговите улици, се пренасяме във времето на траки, римляни, Византийската и Османската империя, Възраждане. Старите имена на града можем да видим по табели на фирми, кафенета, ресторанти: Пълдин, Евмолпия, Филипополис, Тримонциум. Нека тръгнем по стъпките на наследство, което  ни е оставила всяка една от културите, живели в днешния град Пловдив.

    Нашата разходка ще започне от Централна поща, място, където много от нас уговарят своите срещи. Докато чакате своя приятел/ка или любим/а, поглеждали ли сте отстрани на пощата?  Под днешния Централен площад и до Централна поща се намират останките от римския форум. Той е от времето на император Веспасиан І век. Обхваща площ от 11 хектара, на която са били разположени магазини, обществени сгради, широки улици.

    Малко по-нагоре (посока Главната улица, първата пресечка в дясно, ул. Гурко 10-12) се намира и римският одеон. Построен е през ІІ-V век и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.

    Когато вървим по Главната улица ( ул.„Княз Александър І“), под краката ни лежат останки от римски град, а отстрани ни заобикалят сгради, построени през XX век по образец на Западни столици. Потопени в тази контрастна атмосфера, стигаме до Джумая джамия.  Построена е по заповед на султан Мурад през 1535 година и затова е известна и като „Мурадие“. Издигната е на мястото на храма „Св.Петка“, построен по заповед на Иван-Асен ІІ. Джамията е една от най-големите в България. Интересни са стенописите от XVІІІ-XІX век с флорални мотиви и надписи от корана. Джумая джамия е реставрирана през 2008 година.

    Пътят на културното наследство продължава нагоре по стълбите към Архитектурния резерват „Старинен Пловдив“. Още щом стъпим на калдъръмените улици се пренасяме в епохата на Възраждането. Като дигнем поглед от камъните, пред нас се извисява църквата „Св. Богородица“. В днешния си вид е от 1844 година, когато е съборена съществуващата от 1355 година църква при манастира „Св. Богородица“. Днес е катедрален храм. Църквата е изцяло каменна, запазени са царските двери от старата църква.

    Преди да продължим нашето пътешествие, погледнете спретнатата къщурка под църквата „Св. Богородица.Това е къщата на Константин Стоилов – виден държавник. Построена е върху западната крепостна стена. Днес е Дом на шахматиста.

    В дясно от църквата „Св. Богородица“ (ул. „Митрополит Паисий“ 2) се намира сградата на Историческия музей отдел „Книгоиздаването в Пловдив през Възраждането“. Музеят се помещава в къщата на родоначалника на българското книгоиздаване Христо Г. Данов, която е построена 1840 година.

    За малко ще се откъснем от времето на Възраждането, за да се върнем към Античността. Оттук ще се качим нагоре по стълбите, ще завием вляво и в двора на Художествената академия откриваме Античния театър. Той е построен І-ІІ век при Улпий Траян на мястото на храм на тракийската богиня Бендида. Някога е разполагал с 6000 места, а днес с около 3500.

     След „отклонението“ в Античността се връщаме назад към църквата „Св. Богородица“. Продължаваме нагоре по калдъръмената улица и стигаме до Градската художествена галерия. (ул.Съборна 14а).

    От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет – Пловдив, се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов. Официалното откриване на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия – Пловдив, е на 2 март 1952 г. Първи директор е Георги Чайковски.

    В момента Градска художествена галерия – Пловдив притежава 7210 творби, от които 2310 – живопис, 2580 – графика, 545 – скулптура и приложни изкуства, 574 – икони, 1234 – мексиканско изкуство, 93 фотографии. Експозицията се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Живописният раздел започва с най-рано датираната у нас творба със светски характер (1812) – портрета на основоположника на новобългарската печатна книга, бореца за църковна и политическа независимост Софроний Врачански.

    Експонирани са творби на големите ни възрожденски художници, творили преди и в първите години след Освобождението. Сред тях са най-известните и автентични портрети на Васил Левски, портрета на Поликсения Стамболова рисувани от Георги Данчов; дипломната работа на Станислав Доспевски от Петербургската академия; портрети рисувани от първите професори в Художественото академия в София Антон Митов (1862-1930) и Иван Мърквичка (1856-1938); „Негърчето” на Константин Величков (1855-1907), министър на народната просвета (1895-1899) и основоположник на Художествената академия в София и др.

    Експозицията продължава с творби на ярки представители на българското изкуство – Христо Станчев, Цено Тодоров (1877-1953), Гошка Дацов (1885-1917), Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Давид Перец (1906-1982), Султана Сурожон, Дечко Узунов (1899-1986), художници от втората половина на ХХ в. Светлин Русев (1933), Атанас Пацев (1926-2000), Генко Генков (1923-2006), Георги Баев (1924-2007), Чавдар Пашев (1928), Иван Кирков (1932), Емил Стойчев (1935) и съвременни автори, които подчертават самобитността и уникалността на днешната българска художествена култура, нейните връзки с европейското изкуство Николай Майсторов (1943), Андрей Даниел (1952), Вихрони Попнеделев (1953), Станислав Памукчиев (1953), Васил Стоев (1950), Свилен Блажев (1953), Вълчан Петров (1947) и др.

    От Градската художествена галерия отиваме в галерия „Златю Бояджиев“, за да се потопим в багрите на картините на бележития художник Златю Бояджиев. Къщата е била  собственост на пловдивския възрожденски деец д-р Стоян Чомаков. Построена през 1860 год. тя е представител на късния тип пловдивски възрожденски къщи. От 1984 год. в нея е експонирана най-голямата колекция от 71 картини на българския художник Златю Бояджиев /1903-1976/ - които представят двата характерни периода в неговото творчество.

    Нашата разходка продължава към църквата „Св.св. Константин и Елена“. Строена е 337г – 530г – 1830/32. На това място е бил най-старият ранно-християнски храм в града в памет на първите загинали 38 маченици за Христовата вяра. Многократно е разрушавана. Днес е трикорабна базилика, построена от брациговския майстор Петко Боз. Сградата е реставрирана и осветена през 1991 година. Пететажната й камбанария е с височина 13м.

    В съседство с църквата „Св.св. Константин и Елена“ е Регионалния етнографски музей. Той се помещава в къщата на Аргир Куюмджиоглу, построена 1847 година. Тя е двуетажна от западната си страна и четириетажна от източната. Използвана е част от крепостна стена. Заради размерите си е наричана „царска къща”. От 1952 година в нея се помещава Етнографският музея. Музеят е създаден 1917 година от етнографа Стою Шишков. Първата музейна експозиция е открита 1943 година.

    От Регионалния етнографски музей се изкачваме нагоре към Небет тепе (Хълма на стражите), за да се върнем векове назад във времето. То се намира се на 203 м н.м.р Това тепе съхранява най-много история. На него се е простирало едно от четирите праисторически селища на територията на днешен Пловдив и животът тук не е прекъсвал от VІ век пр.Хр. По-добре проучен е периодът от края на бронзовата и началото на желязната епоха, когато на тепето е ситуирано укрепеното тракийско селище на бесите. V –ІV в пр.н.е. селището прераства в град – оттогава са останките на царския дворец, култовия център и най-старата укрепителна система. Първата вътрешна крепостна стена на Небет тепе – І век пр.н.е., с дължина 1650м, обграждаща площ от около 80ха. През Средновековието, най-вече по времето на Втората българска държава, на Небет тепе освен стени били изградени и големи водохранилища, използвани при вражески обсади. Запазеното и до днес  водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от триста хиляди литра. Запазен е и таен вход – потерна, извеждащ чрез засводен коридор и изсечени в скалата 16 стъпала до северното подножие на хълма към река Марица. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.

   Оставяме древните останки и се връщаме назад. Покрай Етнографския музей завиваме наляво, минаваме Хисар капия и стигаме до Регионален исторически музей- Пловдив, експозиция „Българско Възраждане“. Музеят се помещава в къщата на Димитър Георгиади, която е построена 1848 година. Експозиция „Българско възраждане” проследява историята на град Пловдив от XV до XІX век.

     Сега ще се върнем през Хисар капия, за да слезем надолу към Балабановата къща.Тя е построена  1815/16 г  и е тип късновъзрожденска къща – симетрична с бароково влияние, съчетано с традиционна дърворезба по таваните, долапите и вратите. Съборена е и възстановена по първоначалния си план според заснеманията на арх. Хр.Пеев през 1980г. Нетипична за пловдивската архитектура, двуетажна, но на няколко нива. Има богата декорация и колекция от старинни мебели. Адаптирана е  като камерна зала за музикални и драматични спектакли, художествени изложби и други.

    Комшулък свързва  Балабановата къща с къща Хиндилиян. Къщата е построена 1835/40 година. Представлява двуетажна симетрична сграда. Еркерно изнесеният втори етаж повтаря схемата на първия. Интересна е мраморната чешма в горния салон със слънчев символ и двуглав орел, откъдето е текла розова вода. Това е най-богато декорираната къща. Запазена е маазата в двора, както и мраморната баня в къщата, снабдена със система за затопляне на пода с горещ въздух. Реконструирана е 1974 година.

        Спускаме се надолу и завиваме надясно по улица „Артин Гидиков“. На номер 11 се намира Градската художествена галерия – Пловдив, Постоянна експозиция „Цанко Лавренов“ и „Мексиканско изкуство“.

    Цанко Лавренов (1896-1978) е пловдивски художник. Самоукият автор твори в областта на графиката. Неговите композиции със сюжети от Пловдив и Велико Търново, с теми от старите манастирски комплекси от Света Гора на Атон, Рила и Родопите, показват желанието му да свърже природните с архитектурните форми в името на тяхната респектираща историчност.

    От света на картините преминаваме на религиозна вълна и отиваме в Арменски Апостолически храм „Сурп Кеворк”. През 1675 година е закупена църквата „Св.Георги“ („Сурп Кеворк“), около която се оформя арменската махала. През 1828 година църквата е преустроена в днешния си вид, а в двора е открито училище по подобие на българските килийни училища.

     Арменската атмосфера остава зад нас и излизаме от Архитектурния резерват „Старинен Пловдив“ на булевард 6-ти септември. На кръстовището ни посреща архитектурен паметник от времето на Османската империя – Чифте баня. Това е стара турска баня, построена през XVI в. Нарича се Чифте (Двойка), защото има мъжко и женско отделение. Тя е деклариран паметник на културата от местно значение. През 1999 година частично е реставрирана за Европейския месец на културата в Пловдив, когато се проведоха различни културни мероприятия като изложби,симпозиуми. Днес тя е център за съвременно изкуство.

    Пътят ни продължава по бул. „6-ти септември“ и нашата последна спирка е площад „Съединение“. Там ни очакват три обекта на културното ни наследство. Първо ще посетим Регионалния исторически музей, зала „Съединение на България 1885 г.“ Той е разположен в старинната сграда на Областното събрание на Източна Румелия, построена 1885 година. Тя е проектирана от архитект Пиетро Монтани.

    Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.” е открита през 1985 г. по повод  честване 100 годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година до Сръбско-българската война от 1885 г.

    Щом излезете от Регионалния исторически музей не забравяйте да обърнете внимание и на внушителния паметник на площада. Това е паметникът „Съединение“. Представлява  12-метрова фигура, дело на скулптора Величко Минеков. Олицетворява Съединението на България. Издигнат е през 1985 г. в чест на 100-годишнината от събитието. Представлява внушителна фигура на жена, изобразяваща Родината. В ръцете си Майката - Родина е извисила лавров венец- символ на победата. А крилете символизират единството на двете принудително разделени и след това обединени части на България.

След като този паметник ни напомни за славното ни минало влизаме и в Археологическия музей. Той е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година. Идеята за създаването му е на Йоаким Груев. Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100 000 експоната

Приятна  разходка през вековете!

 

Десислава Самуилова

Десислава Самуилова завършва магистратура „Културен туризъм и културно проектиране“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Пътуванията до красиви кътчета на света са нейното бягство от реалността. „Запазва” спомените от вълнуващите изживявания с многобройни снимки. Интересите й в областите туризъм и филология я вдъхновяват да участва в научни конференции и да пише статии, свързани с културното наследство, културни събития и проблемни за българския език въпроси.

Награди: носител е на Диплом за втора награда от Национална научна конференция „ Словото – планета на духа“ (2009) и на Диплом за трета награда от Национална научна конференция „Думи срещу догми“  (2010).

Публикации:„Наблюдения върху някои омонимни употреби при неизменяемите думи в СБЕ“ В: Планета слово, изд. Контекст, Пловдив, 2010; „Към въпроса за интерактивните методи в обучението по език и литература“ В:Думи срещу догми, изд. Контекст, Пловдив, 2011;http://www.night.bg/blog/?p=1732 от 06.06.2013 г.;http://www.night.bg/blog/?p=1582 от 06.06.2013 г.;http://www.night.bg/blog/?p=1564 от 06.06.2013 г. и др.

 

Участия в конференции:Национална научна конференция за студенти и докторанти – „Словото – планета на духа“ -2009;Национална  научна конференция за докторанти, студенти и средношколници – „Думи срещу догми“ – 2010.