Църковният ансамбъл в Арбанаси
Автор: Хитко Вачев
Османското завладяване на Балканите прекъсва за дълго време естественото историческо развитие на българската народност, слага край на българската средновековна държавна организация, а нейните територии са включени в рамките на османската държавна система.
Спецификата на развитие в епохата на първите векове след завоеванието произтича от факта, че тя е свързана с проявите на християнския култ в границите на една войнстваща мюсюлманска държава. За разлика от ислямската култова архитектура, която има широката обществена и материална база на едно официално строителство, християнското култово строителство е пряко зависимо от взаимоотношенията между Църквата и официалната турска власт. Независимо от съществуващата регламентация на тези отношения, политиката на иноверската власт към Църквата във всички нейни аспекти – правен, финансов и култов – варира с оглед на конкретните държавнополитически нужди и се влияе от специфичните условия на всеки един регион и населено място. В резултат на това и на още редица други фактори до наши дни са оцеляли сравнително малък брой християнски култови паметници, създадени в първите векове на османското владичество.
Тези обективни причини от своя страна водят до сериозни затруднения при изследването и изясняването на същностните характеристики на тази архитектура. Въпреки това обаче въпросната проблематика не е останала извън полезрението на някои от най-авторитетните български учени. Обект на изследванията им най-често са отделни постройки, но не липсват и сериозни опити за изясняване на общите тенденции в развитието на храмовата архитектура и строителство през споменатия период. Направеният най-важен извод е, че състоянието на застой в продължение на повече от три века е само привидно, защото под общо непроменения вид на храмовете се извършват изменения, които бележат етапите на един прогресивен по своята същност процес. Една от най-ярките му илюстрации е църковният архитектурен ансамбъл в Арбанаси. На появата, развитието и мястото му в архитектурното творчество и църковната история е посветено настоящото изследване.
Селището Арбанаси се намира на 4 км североизточно от столицата на Второто българско царство (XII–XIV в.) Търновград. Разположено е върху платовидно възвишение с надморска височина 439 м, което е част от най-северната антиклинала на Предбалкана.Етническият състав на населението, социалният и стопанският облик, както и паметниците на жилищната и култовата архитектура в Арбанаси отдавна будят интерес сред изследвачите. По-голямата част от изказаните мнения се основават на една доста ограничена изворова база. В последно време обаче в научно обращение бе въведен нов документален материал. От информацията, съдържаща се в него, става ясно, че Арбанаси е селище, което възниква в последните десетилетия на XV в.23 От средата на XVI в. до края на XVIII в. то преживява забележителен стопански разцвет, който е добре документиран в наличните извори. Негово следствие и своеобразен материален израз са забележителните паметници на жилищната и църковната архитектура.
През този период в Арбанаси са издигнати седем храма: ”Св. Димитър·, ”Рождество Христово·, ”Св. Георги·, ”Св. Атанасий·, ”Св. архангели Михаил и Гавраил·, ”Успение на св. Богородица·, ”Св. Никола·. В научната книжнина преобладават изследванията върху стенописната им украса и епиграфските паметници за сметка на въпросите, засягащи архитектурата им.
От направения преглед на изследванията, посветени на арбанашката църковна архитектура, могат да се направят следните изводи. Извършени са интересни и важни наблюдения върху паметниците. Натрупан е значително количество разнороден фактологичен материал, имащ отношение към тяхната строителна история и архитектура. Наред с това в книжнината битуват противоречиви, а в някои случаи взаимноизключващи се становища по отношение на типа, към който се отнасят храмовете, произхода на архитектурно-композиционната им форма и факторите, довели до нейното налагане. Причините за това състояние са няколко. На първо място липсва детайлен архитектурно-исторически анализ (известно изключение правят храмовете ”Рождество Христово· и ”Св. Георги·) на паметниците, позволяващ проследяването на строителната история на всеки от тях. Не е изяснено конкретното предназначение на отделните обеми и пространства в храма, както и функционалните връзки между тях. В редица случаи са търсени логически схеми чрез механичното пренасяне на установена строителна история на отделен храм към останалите. Констатирано е, че ансамбълът на арбанашките църкви е обособена група без успоредици в българската църковна архитектура, но не е направен опит за изясняване на причините за това.
Вземайки под внимание направените констатации, си поставих задачата да изследвам цялостния процес на архитектурно развитие на паметниците от арбанашкия църковен ансамбъл, да очертая характерните особености във всеки от етапите му, да намеря отговор кои са причините, довели до появата на сложната архитектурна композиция на храмовете. Някои исторически данни за историята на християнската църква от епохата на първите векове на османското владичество, и по-специално тази на Търновската митрополия, провокираха опита ми за разрешаване на още една задача. Тя може да бъде формулирана така – изясняване ролята на Търновската митрополия в изграждането, развитието и цялостното функциониране на ансамбъла. Разрешаването на поставените задачи отвежда до целта на настоящата монография, която най-просто би могла да бъде резюмирана по следния начин: да бъде намерено мястото и ролята на групата арбанашки църкви както в общото развитие на черковната архитектура от първите векове на османското владичество, така и при проследяване на връзките между архитектурата на Средновековието и Възраждането.