Александровската гробница

Автор: Георги Китов

На 17 декември 2000 г. най-хубавата сред останалите и прочута в цял свят Казанлъшка гробница престана да бъде единствена. На този ден – неделя, в 1 ч. следобед ръководеният от мене екип на ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) откри зашеметяващо представите за тракийската култура подмогилно съоръжение – Александровската гробница-храм с великолепни стенописи от IV в. пр.Хр. Достойнствата на изградената в могилата Рошава чука край Александрово, на 20-ина км североизточно от Хасково, постройка не се нуждаят от обосновка. Стенописите са с изключителна художествена и научна стойност. Те са съпоставими единствено с тези от Казанлъшката гробница. За разлика от тях, александровските се приемат безспорно от корифеите на тракологията като автентични тракийски по стил и сюжет, макар че отново се намират елинофили, които го оспорват.

Гробницата е кокетна, с незначителни по размери, но елегантни помещения. На тях контрастира коридорът, който с почти 15-метровата си дължина се нарежда на второ място в България след този в недалеч разположената Мезешка гробница.

Както други забележителни открития, и това беше съпроводено от странни, неочаквани, някои смешни, ако не бяха тъжни, обстоятелства. Последиците бяха колкото нелогични, толкова и страшни. Ще споделя накратко предхождащите, съпровождащите
и последвалите откритието факти. Те изглеждат скандални и невероятни и голяма част от читателите ще погледнат на тях скептично. Както се казва – аз ще разказвам, но никой няма да ми вярва. За съжаление, всичко е прилежно документирано в протоколи от междуведомствени комисии, заседания на научни, теренни и други съвети, в медийни интервюта и всевъзможни чиновнически книжа.

2000-та беше поредната изключително успешна за ТЕМП година. Открихме Тракийския култов център Старосел с грандиозния храм на Ситалк в Четиньова могила, неограбен гроб в Пейчова могила с десетки великолепни произведения на тракийското и старогръцкото изкуство, още няколко частично ограбени могили с други десетки впечатляващи с изключителната си научна, музейна и художествена стойност произведения на изкуството от благородни метали, глина, стъкло… Разкопките станаха предмет на необикновено медийно внимание, отразени бяха и в чужбина, в т.ч. и от CNN. Потокът от любители не секваше независимо от пътя с умопомрачителни шахматно разположени дупки. В потока от посетители се включиха президентът на републиката Петър Стоянов, датската кралица Н. В. Маргарете Втора, министри, депутати, дипломати, учени, обикновени любители на старините и родолюбци. Рисковано започналите със символични средства разкопки вървяха успешно и даренията в пари и материали ги доведоха до успешен край през ноември.

Така, облечени в обществено доверие, си позволихме да спасим от иманярската напаст три могили, които не бяха включени в предварително представената работна програма. Според духа на законите и правилниците това се поощрява, буквата обаче го забранява. Впоследствие се установи, че няколко тайни комисии от учени и чиновници са решили да приложат буквата.

В Александрово започнахме спокойно и безметежно. Имахме две много малки могили, които попадаха по пътя на автомагистрала Марица – от Европа за Азия и обратно. Великодушно ни бяха предоставени от тогава ГУП (Главно управление на пътищата) три пъти повече средства, отколкото ни бяха необходими – върнахме остатъка след разкопките. Установи се, че могилите са натрупани през ранножелязната епоха (VIII–VI в. пр.Хр.). Едната е използвана за извършване на петнайсетина средновековни погребения през ХII–ХIV в. Насипите са ограбени и разрушени частично в древността, частично – от наши търсачи на съкровища. Проучихме ги, намерихме полуунищожени антични и средновековни гробове с накити, интересни керамични съдове и др. предмети... Всеки ден минавахме покрай внушителната Рошава чука. Дните през декември са кратки, районът на Александрово беше всекидневно в гъста мъглива пелена, понякога видимостта падаше до 5–6 м. 17 декември, неделя, беше последният ни работен ден. Не можехме да повярваме на очите си – ярко слънце, никаква мъгла, за пръв път видяхме Рошавата чука от баира преди Александрово. На нашите могили работата ни беше рутинна – хигиенизиране на обекта след разкопките. Позволих си да прескоча до Димитровград. На връщане ми се мярна пресен изкоп в периферията на Рошава чука. Помотах се около час на нашите могили и се върнах с трима души от екипа до Рошава чука  (разстоянието е около 2 км). Изкоп около 1,5 м дълбок зееше в източната периферия, друг – много по дълбок, на 10-ина метра по на запад.