ПЪРВАТА В БЪЛГАРИЯ КОЛЕКЦИОНЕРСКА АУДИОГИД КАРТА ЗА ИЗЛОЖБЕНО СЪБИТИЕ – „ПОСЛАНИЯ. 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ“
НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ
Ретроспективна „ПОСЛАНИЯ. 120 години от рождението на Златю Бояджиев“ изложба в Двореца, 14 септември 2023 – 7 януари 2024
Организатор:Национална галерия
Куратори: Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева
Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Аудиогидът
Първата в България колекционерска аудиогид карта за изложбено събитие– иновативна аудиогид система, изградена от физическа карта и уеб-базирано приложение, дава персонализиран достъп на посетителите до аудиогид съдържание на български и други езици и още много други функционалности.
Аудиогидът за изложбата е разработен от „Наше наследство“ ООД – част от международната Nubart, които са изобретатели на този тип аудиогид решение и носители на патентните права. Подобни техни продукти „озвучават“ редица постоянни и временни експозиции на музеи в Германия, Испания, Австрия, Полша, Нидерландия, Белгия, Словения, Япония, САЩ, Чили и други държави.
Отключена за свободен достъп симулация на аудиогида за изложбата „ПОСЛАНИЯ. 120 години от рождението на Златю Бояджиев“ може да видите тук:
https://www.nub.art/nubart/openlink/c53c87c6afb36e
На пластика с размерите на дебитна карта, изработена изцяло от 100% рециклирано PVC или ултратвърд картон, с изцяло компенсирани въглеродни емисии, са отпечатани уникални за всяка карта релефни QR и буквено-цифрен код, улесняващи употребата на аудиогида дори от хора с увредено зрение. Посредством тях посетителите моментално отварят уеб-базираното приложение, с достъп до цялото дигитално съдържание и още множество функции. За всичко това не се изисква сваляне и инсталация на приложението.
Уникалните за всяка карта кодове и патентованата на интернационално равнище комбинацияот транзакционни бисквитки и вградена система, наречена LWAC, не позволява съдържанието да се прехвърля от едно устройство на друго. Притежателят на картата може да използва аудиогида единствено от своето мобилно устройство и не може да разпространява съдържанието му, принадлежащо на музея като праводържател.
В интерфейса на уеб-базираното аудиогид приложение, което се възпроизвежда в реално време, се съдържат разказите с продължителност от 60 до 250 секунди. Само избраният от посетителя запис консумира мобилни данни – от 0.46 MB за минута (за разлика от приложенията, които принуждават потребителя да изтегли цялото съдържание наведнъж и консумира пет пъти повече МВ). Всеки разказ е придружен от изображение на дадения експонат. В края на аудиогида е поместена анкета, чрез която посетителят може да отговори на въпроси, свързани с неговото посещение, да оцени изложбата и да напише коментар. Така предоставената информация, в комбинация с всички други данни, събирани автоматично от системата, се обработват и се получават от музейната институция.
Пълните възможности на системата може да видите тук:
https://www.nubart.eu/multimedia-audioguide.html
Предимства на колекционерските аудиогид картипред изцяло физическите аудиогид устройства:
•не изискват голяма инвестиция;
•не изискват поддръжка, като почистване, зареждане, ремонти и т.н.;
•могат да се употребяват дори след изложбата;
•колекционерската карта остава за спомен;
•не е нужно да се връщат от посетителя, съответно не е нужно да му се изисква депозит или лични данни (забранено от GDPR);
•лесно могат да възвърнат инвестицията си;
•съдържанието може да се променя в реално време, без да се печатат нови карти и без да се оставят за настройка;
•могат да събират ценни статистически данни и да предоставят още множество функционалности.
Предимства пред така наречените native приложения:
•не изискват голяма инвестиция;
•системата се поддържа изцяло от фирмата производител;
•не изискват сваляне и инсталация;
•лесно могат да възвърнат инвестицията си, без да е необходимо вграждане на система за плащания;
•процентът им на употреба е в пъти по-голям, поради липсата на затруднения като сваляне, инсталация, настройка, въвеждане на данни за плащане и т.н. Колекционерска карта психологически подтиква потребителя към по-активна употреба в сравнение с броя изтегляния на мобилни приложения за други обекти в Google Play или App Store.
Положителните мнения на посетителите за аудиогида и очевидната ефективност от неговото използване ни убедиха в необходимостта и за други изложби да се изработва подобно широкодостъпна система, която е сериозен конкурент на подобните по съдържание, но с ограничен тираж, доста скъпоструващи и невинаги удобни за носене печатни издания.
Изложбата
Изложбата, посветена на годишнината на един от най-известните български живописци Златю Бояджиев (1903 – 1976), се превърна в едно от най-забележимите културни събития на 2023 г. и беше най-сериозният и успешен проект на Националната галерия в нейния годишен календар от 31 изложби. Първоначално планирана за период от два месеца, тя бе удължена до 95 работни дни в рамките на четири месеца, като предизвика несравним с други подобни събития в София през годините зрителски интерес – почти 25 000 посетители. През последните няколко дни, въпреки зимния студ, пред Двореца се извиваше опашка. Работното време през последната седмица беше удължено.
Бяха показани 70 произведения, чрез които се проследяват основните стилови и тематични линии в творчеството на Златю Бояджиев до 1951г., когато е поразен от тежък инсулт и получава парализа на дясната си половина, както и промените в живописния му изказ, след като отново започва да рисува, вече с лявата ръка. Изложбата беше разположена в 12зали и на двата етажа на Двореца.Наред с емблематичните живописни платна като „Сватба в Брезово“ (1939), „Брезовски овчари“ (1941) и „На нивата/След оран“ (1942)и др. бяха показани за първи пъти подготвителните ескизи към някои от тях. Допълнително можеха да се видят документални материали и фотографии, предоставени от наследниците на художника и от архива на СБХ.
Сред селектиранипроизведения 25 бяха от фонданаНационална галерия, 19 – от притежанията на наследниците на художника, а останалите – от СГХГ,художествените галериив Благоевград,Варна, Видин, Габрово,Казанлък, Пазарджик, Перник,Пловдив, Русе, Стара Загораи Ямбол; от Държавниякултурен институт къмминистъра на външнитеработи,ОББи Литекс комерси от частни колекции. В една от залите сепрожектираше документалният филм „101 портрета“(2006) на БНТ – Пловдив.
Проектът
Зад мащабния проект се усещаше сериозен изследователски характер. Работата и на кураторите Боряна Вълчанова и Весела Христова-Радоева, и на Лабораторията по консервация и реставрация на Националната галерия продължи една година. През сериозни реставрационни дейности са преминали 44 картини. Изложбата беше придружена с богат двуезичен каталог от 140 страници,в тираж от 500 екземпляра, както и със съвсем нов информационен музеен продукт – двуезична аудиокарта/гид, която може да се активира многократно и по всяко време и извън сградата на Двореца.
Използването на продукта се проследява от фирмата-производител и предоставя важни пийпълметрични данни, които дават възможност на музейните специалисти да разширят представата за облика на посетителите (резултатите имат относителен характер, тъй като се отнасят само за онези потребители, които са отговорили на анкетата към картата): оценка за посещението по петобалната система (4,84); коментари; възраст (средната е 44 години); държава (26 % са българи, 49 % са англичани и американци, 25 % са други); за кой път посещават това място (59 % са били за първи път). Интересът към изложбата наложи издаването на допълнителен тираж на дигиталния гид (общо са произведени 12 000 бр.).
Както аудиокартата/гид, така испециално подготвеният от реставраторите на Националната галерия разказ за технологията на художника пред произведенията му, са осъществени в България за първи път. Тези два иновативни елемента на проекта, както и поредицата от 12 кураторски тура на български, английски и руски език, имаха огромен успех. Те бяха предназначени за различна по възраст и подготовка многочислена аудитория. Беше разработена и широка гама от музейни сувенири, включително специалната книжка за деца „В галерията със Златю Бояджиев“.
За Националната галерия
Националната галерия, създадена през 1948 г., е най-големият художествен музей в България с фонд от над 42 000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство. Притежава най-богатата сбирка в страната от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ в.), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (XV – XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.
Галерията обединява Квадрат 500 (пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари” № 1) с представителна експозиция и две зали за временни изложби; Двореца (пл. „Княз Aлександър I“ № 1) със зали за временни изложби; Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”, Музея на изкуството от периода на социализма (ул. „Лъчезар Станчев“ № 7) с постоянна скулптурна експозиция на открито и зала за временни изложби, Софийски Арсенал - Музей за съвременно изкуство (бул. „Черни връх“ № 2) за временни изложби и къщите-музеи на Андрей Николов, Вера Недкова, Никола Танев и Иван Лазаров.
В съответствие със съвременните тенденции и практики, Националната галерия определя своята мисия на музей, открит за публиката, който съхранява, изучава, представя и обогатява националната колекция от българско и чуждестранно изкуство за настоящите и бъдещите поколения.