2020: Карнавал Габрово – първият в света карнавал по време на изолация
Събитие: Карнавал Габрово, 2020
Мото: „Габрово 2020 – между изтока и запада“
Организатор: Община Габрово
Уникален карнавал създадохме ние, в столицата на хумора Габрово през „болната“ 2020 година – първият в света карнавал по време на изолация, онлайн версия на най-популярното събитие в Габрово в сферата на културния туризъм. Така превърнахме вируса Covid-19 от пречка във възможност. Над 90 000 души бяха пред екраните на компютри, таблети и смартфони, за да наблюдават стрийминг програмата на събитието. Освен това първият карнавал по време на изолация се излъчваше и по местното радио.
Габровци показахме хумор и дисциплина като останахме по домовете си, маскирахме се и не позволихме на вируса да провали най-голямото събитие в града ни. Вместо традиционното шествие от близо сто карнавални картини с над 2500 маскирани участници, през 2020 година по габровските улици минаха само три карнавални платформи. Те имаха три отделни маршрута, които обаче заедно поставиха и рекорд за най-дълго трасе на карнавал в България – 33 километра.
Габровци и приятели от цял свят имаха възможност да наблюдават движението на платформите и да се включат с поздрави, снимки и видеа на хаштаг #Габрово2020 и #Gabrovo2020, като изпратят карнавалната си тераса, маскираното си семейство или домашен любимец. Поздрави дойдоха от десетки български градове, а също и от Белгия, Норвегия, Австрия, Гърция, Ирландия, Германия, Полша, Англия, Франция, Мексико, САЩ.
Карнавалните макети, запазената марка на Габрово, бяха предвождани от най-популярния мъж в България в този момент – шефа на Националния оперативен щаб за борба с Covid-19 ген. Мутафчийски. Няколкометровият генерал се разходи из габровските улици, за да се увери лично, че противоепидемичните мерки се спазват. Той беше в компанията на Бойко Борисов и Томислав Дончев, а също така и на илюзиониста Йордан Белев. Габровската котка, която тази година остана с опашка заради отмяната на планови операции, беше в компанията на актьора Светослав Славчев, който влезе в ролята на доктор Слабчев. Вместо с дезинфектант той пръскаше минувачи и коли със специално лекарство – АнтиХЕЙТин. На третата платформа – Земното кълбо с маска на лицето, беше пуснало тъжна сълза, а живата габровска котка се опитваше да го разведри.
На трите платформи бяха още стендъп комедиантът Калин Кирилов и илюзионистът Венсан Петров, които влязоха в ролята на „подвижни водещи“. В живото предаване с поздрави се включиха Дует EXPOSE, рапърът Играта, шоуменът Боби Ваклинов, музикантите от Солбемол, Наско от БГ Радио, Весела Морова, Теди Кацарова, оперната прима Гергана Николаева, Теодоси Спасов и други. Неповторимо беше участието и на карнавалистите от побратимения на Габрово белгийски град Аалст, които всеки път идват за шествието. Тази година те бяха записали специална песен за карнавала, и то на български език.
Паралелно с Карнавала се проведе и конкурс. Сдружение на местни ентусиасти, шеговито настроени относно нещата, естествата, щенията и обобщенията (СМЕШНОНЕЩО) обяви конкурс по време на изолация с три категории:
1. за най-карнавална, весела и пъстра тераса, двор, прозорец
2. за най-добре маскирано семейство
3. за домашен любимец, който (по традиция) е котка, прилича на котка или иска да е котка, и е съпричастен на карнавалния дух вкъщи
Резултатите бяха: 83 снимки в конкурса за семейство, 45 за карнавална тераса и 66 за домашен любимец.
Можете да гледате и да изтеглите стрийма на карнавала от линка: https://www.youtube.com/watch?v=HthTGa2vbwQ
Сайт на събитието – https://carnival.gabrovo.bg-Галерия-2020Между Изтока и запада на ...хола
История на събитието
Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал, но и няма габровец, който да не знае, че всичко започва още през XIX-ти век, с едно шумно, весело шествие на маскирани хора, известно ни като Олелийня. Точно в събота срещу Сирни Заговезни, габровци си устройвали най-големия за годината традиционен събор, на който се отърсвали от ежедневните грижи, за да погледнат на света с нови очи. Съвсем философски те усещали преходността на нещата, разрушавали всекидневния ред, отключвали царството на непредвиденото и изненадващото. На празника властвало смешното и забавното, а светът се обръщал наопаки.
В този ден продавачите обличали пъстри дрехи, маскирали се и със задоволство продавали всякакви изкушения за крехката човешка душица – повече от десет вида халва, пейнир-шикер, габровски бял пивоквас, краваи, вино и ракия, калъпи с бито домашно масло, украсено с дървена лъжица, а за децата – захарни петлета, цариградско на клечка, шоколади и бонбони, евтини дрънкулки за млади и стари невести и ергени, а за момите – пъстри чехли и лъскави коланчета.
В по-спокойните часове на Падало, на широката поляна извън града, излизала на тиферич градската духова музика. Вихрели се хора и ръченици. Латерни пеели стари шлагери. Предлагали се песнопойки. Под разноцветен чадър, маскирани или на кокили народни певци извивали глас къде в тежки, къде във весели песни. Нарочно за габровската Олелийня пристигали с плетени куфари артисти-смешници от цялата страна, а цигани разигравали мечки и маймуни. Кукери от Тракия прогонвали злите сили на зимата и на неплодородната година и с танците си правили заклинания за тържество на благополучието и доброто.
Олелийнята продължавала до късна доба. По мръкнало се виждали вече първите маскирани, които се движели на групи и разсмивали по портите домакините…Задавала се карнавалната неделя!!!
Пъстро, многоцветно, изобилстващо от добро настроение, шествието започвало в неделния следобед и продължавало до мрак. И с пречистващата сила на маските, подобно силата на прошката, злото бивало забравяно!
… „И като тръгнала Олелийнята от XIX-ти век, през XX-ти, та чак до XXI-ви. Ни капитализъм, ни социализъм, ни демократични промени я стреснали. Дали Олелийнята се вдигала по Заговезни, дали я „връзвали” към майския Фестивал на хумора – тя била очаквана от всички. Карнавалният празник имал различни лица – ту се нижел като шествие, ту го качвали на подиуми и естради, ту го разполагали по площадите. Различни лица придобивал празника и според това кой го организирал – отначало бил спонтанен, народен, после фабрикантските слоеве му придали лустро, после партията се грижела за него, после общината, ту имал режисьор, ту нямал…Само два пъти габровци минали без своето пето годишно време – през Втората световна война и в първите години на Промяната (1990 – 1998). През 1998 г., когато Европейската комисия дала едни пари на габровската управа, за да ги употреби за най-важното в онази страшна финансова криза, тя, управата, в сдружение с културните институти и училищата решила, че като са недостатъчни за хляба народен, то да ги даде за организиране на зрелище. Така се родил Евроден‘98 и след осемгодишно прекъсване Карнавалът отново се върнал!”
Татяна Цанкова – етнограф
и дългогодишен директор на МДХС