СБОРНИК СЪС СТАТИИ ПО СЛУЧАЙ 65 ГОД. НА ПРОФ. Д-Р ИВАН МАРКОВ
Проф. д-р Иван Марков е преподавател в катедра „Туризъм” на Стопанския факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”.Научните му интереси са в областта на пространственото развитие на стопанството, териториална организация на аграрното стопанство, анализ и оценка на туристическия ресурсен потенциал, пространствено развитие на туризма, регионално развитие на туризма, туристическо райониране.
Основните дисциплини, които води са Туристически ресурси, География на туризма, Туристическо райониране, Регионално развитие на туризма , Регионално развитие и управление. Води лекционни курсове по същите дисциплини и във ВУАРР – филиал Велико Търново и Русе.
Редакционна колегия
Председател:
проф. д-р Румен Янков
Членове:
проф. д-р Стоян Маринов доц. д-р Венцислав Статев доц. д-р Слави Димитров доц. д-р Галин Петров
© Авторски колектив, 2017
© Издателство „Фабер“, 2017
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
С Маркони /така Иван Гатев Марков е наименовал негов имейл и името бе възприето като приятелско обръщение/ се запознахме на една проява на „Тур Експо“ в гр. Варна. Така именно от гр. Варна стартира едно, продължило повече от десетилетие приятелство. От дистанцията на времето вече не си спомням кой именно беше човекът, който ни запозна, но помня, че с този човек случайно се заприказвахме /поради вътрешна сдържаност, а може би и липса на самочувствие, рядко инициирам контакти/ и като разбра, че съм от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, той възкликна, че от този университет има още един човек на изложението…беше учуден, че не се познаваме, а идваме от едно място. Взе човекът нещата присърце, намери Маркони и ни запозна... Оказа се за мен ключово запознанство…не само, защото вечерта ме покани на коктейла, даден от организаторите на изложението, за който аз нямах покана /но имах мерак!....влязохме двамата само с неговата покана/, а защото именно той ми открехна вратата към цвета на научната мисъл по туризъм в България. Благодарение на него се ръкувах на живо със Светла Ракаджийска, Таня Дъбева, Марин Нешков, Найден Апостолов /лека му пръст/, Стоян Маринов /нарочно пропускам научни звания и степени, тъй като с времето остават хората с техните човешки качества, а не с присъдените им „титли“/…впоследствие с Георги Георгиев от ЮЗУ “Неофит Рилски“ – гр. Благоевград, Таня Парушева –УНСС, Николина Попова, Мария Воденска, Васил Маринов от СУ „Климент Охридски“, Соня Алексиева от НБУ, Йорданка Алексиева и Стамен Стамов от УХТ - гр. Пловдив, Братой Копринаров от БУ „Асен Златаров“ … вече имах допирна точка с най-добрите…не трябваше да пропилявам шанса си да уча туризма от техните научни и учебни публикации и впоследствие да дам своя дан, за утвърждаването на специалност „Туризъм“ в Стопанския факултет на ВТУ. За щастие вече имах идеен съратник за това дело в лицето на Маркони… Маркони беше в катедра „География“ на Историческия факултет, а аз в катедра „Маркетинг и туризъм“ на Стопанския факултет…Чудех се от къде познава всички…как намира път към всички…намери и към мен. Може би идеята за качествено образование по Професионално направление 3.9. „Туризъм“ във ВТУ бе водеща, сближаваща два различни характера. Маркони, винаги над проблемите, винаги готов за разговори, винаги усмихнат, винаги на точното място с точните хора, аз обратно, по-малко контактен, винаги задълбаващ до детайли в нещата, малко меланхоличен….на фона на неговото винаги добро настроение. За толкова години съм го чувал само един път да „мърмори“ – не беше доволен от обслужването в едно заведение на о. Корфу – така е, като се отделихме от основната група /разбирай, уважаеми читателю, от българската научна гилдия по туризъм/…видяхме къде са били на следващия ден ... пленарният доклад на Стоян Маринов бе илюстрован с актуални снимки от неговия избор за вечерта… Оказа се, че тази гилдия е много по-обаятелна и колоритна в неформална среда – интересни събеседници, интригуващи и поучителни истории…стига човек да знае да слуша, научава много…пие от извора на живата история за българския път на науката „туризъм“…Абе, казали са старите българи: „Хора се опознават на маса!“… Ако се случи, да не съм слушал и разбрал добре историите, които могат да бъдат чути /на такава маса/, Маркони винаги е бил в състояние да ми даде разяснение за това или онова, както се казва от „кухнята на нещата“. Наслаждавах се на комфорта, който ми даваше приятелството с Маркони. Той успяваше да пробие там, където аз не успявах, даваше ми ценни съвети, когато буйният ми нрав засенчваше зрялото и прагматично мислене, мислеше и действаше винаги в посока утвърждаване и развитие на туризма във ВТУ. Това е и неговата голяма кауза. Когато човек работи всеотдайно в името на една такава голяма кауза, не е от значение цялото му житие и битие в миналото да е свързано тематично с нея. Важна е посоката и реално сътвореното. Както се казва /оригинално в друг контекст/… „по делата му ще го познаете!“. И по друго ще го познаете – винаги няма запалка и търси огънче /или цигара/… и ще е изпитание за консервативността ви, ако седнете на заведение с него, в което има млада и/или красива сервитьорка…пък, ако са и в комбина с Георги Георгиев от ЮЗУ, както се казва в „голям екшън“ се вкарвате…Един път тайно тръгна срещу мен…обаче после бързо намери правилния път, за да ме спечели…много го бива в това…абе, приятелче!
П.П. Ако някой погрешно изтълкува използването на минало време в горния текст, то да знае, че това е така, защото животът, макар и след 65 години, продължава да е една красива приказка, а те се разказват в минало време, остават за поколенията …и започват с …”Имало едно време…“
28.06. 2016 г. Доц.д-р Венцислав Статев
Ръководител катедра „Туризъм”
СЪДЪРЖАНИЕ
Автобиографична справка 9
Венцислав Статев, Вместо предговор 23
Ася Пенчева,Роля на информационните технологии за развитието на онлайн туристическата индустрия 25
Борис Колев, Основни и най-посещавани култови и религиозни обекти 35
Братой Копринаров, GrandTour, или спояването на разнородна Европа 43
Веселина Атанасова, Стратегически насоки в маркетинговата дейност на хотелиерският е-бизнес в България 55
Веселин Бояджиев, Принос към историческата география на Стрелча 61
Галин Петров,Ландшафтно-геофизични особености на Златаришките ридове 69
Георги Георгиев,Класификация на обектите от световното културно наследство в страните от югоизточна Европа и развитието на туризма 83
Златка Григорова,Иванка Шопова,Устойчивост и конкурентоспособност на туристически район Тракия 119
Камен Петров, Дунавските селища и пристанища и тяхното регионално развитие в северния централен район за планиране. 131
Красимир Левков,Туризмът в малките островни страни. Значение и проблеми 141
Красимир Александров Иван Килимперов Иванка Лулчева,Виненият туризъм в системата „Селски туризъм 147
Любомир Любенов,ХоРеКа като пазар за земеделски продукти 153
Мария Воденска,Възможности за алтернативен туризъм в град Калофер 161
Мария Грозева,Състояние и перспективи за развитието на България като туристическа дестинация 171
Марияна Божинова Интеграционните процеси – актуална тенденция в туристическия сектор 183
Милен Пенерлиев,Веселин Петков,Териториална организация на настанителната база за туризъм в област Добрич 193
Михаела Георгиева,Проблемни аспекти и тенденции в регионалното развитие в Североизточния район за планиране 201
Пело Михайлов, Туристи от Чехословакия слагат началото на международния туризъм в България 215
Петя Иванова, Съвременен поглед към круиза като организирано туристическо пътуване 231
Пламен Патарчанов, Емилия Патарчанова, За кризата на някои традиционните производства в аграрния сектор 245
Пламен Лаков, Към показателите за устойчиво развитие на регионите 259
Румен Янков, Пространствени различия в електоралната нестабилност на избирателните райони в страната 273
Светла Ракаджийска, Маркетинговият анализ в полза на регионалното развитие на туризма 285
Слави Димитров, Евросити Шавеш-Верин и новите стратегии за регионално развитие 299
Соня Алексиева, Предизвикателства пред съпътстващите програми като ключов фактор за ефективността на туристическите изложения 309
Стоян Маринов, Конкурентоспобност на България като дестинация за международен морски ваканционен туризъм 325
Таня Дъбева, Георгина Луканова, Културни характеристики на България като туристическа дестинация според парадигмата на Хофстеде 335
Таня Парушева,Културният туризъм: икономически желана перспектива 347
Тихомир Личев,„Географията на туризма“ в системата на географските науки и туризмологията 357
Христина Бойчева,Въздействие на иновациите върху развитието на туристическите дестинации 365