Измерения на безопасността в туризма и събитийния мениджмънт

Автор: Петя Иванова

Фотография

Фотография

Академично издателство „Ценов“ Свищов, 2024

Рецензенти: проф. д-р Манол Рибов, проф. д-р Мария Станкова

ISBN 978-954-23-2515-4

 

Основните характеристики на туризма като част от сферата на услугите: неосезаемост, неделимост, хетерогенност и нетрайност рефлек­ти­рат върху неравномерност и несигурност в предлагането и търсенето, което прави рискът неразделна негова част. Пътуването и временно пребиваване извън мястото на постоянното местоживеене включва разнородни елементи, предполага среща с непознати хора, много често в непознати до този момент дестинации. Ето защо, туристът по време своето пътуване е по-уязвим в сравнение с обичайния си живот в постоянното местожителство. Всичко това увеличава възприемането за опасност, асоциирана с туризъм.

В същото време много хора участват в екстремни спортове и рискови рекреационни дейности при авантюристичния туризъм, при което усеща­не­то за опасност е съществен елемент от усещането за удовлетвореност. За определен тип туристи умерения риск под формата на авантюризъм носи ча­ровен щрих. Нещо повече, в съвременен контекст говорим за същест­вуване и практикуване на т.н. тъмен или мрачен туризъм (Dark Tourism) при който се посещават места свързани с бедствия, катастрофи, смърт на хора. В рамките на този вид туризъм се говори за туризъм на бедствията (Disaster Tourism), танатуризъм или туризъм на смъртта (Thanatourism), туризъм на скръбта (Grief Tourism) и т.н. Тези вариации на туристическо търсене се обясняват с т.н. метод на инверсията, при който негативни събития се представят като предизвикващи интерес.

Безпокойството и известна доза тревожност по повод обезпечаването на защитата и безопасността на туристите е иманентна част от развитието на тази дейност. Това усещане е напълно нормално, както и съпровождането му със стремеж към осигуряване на по-високо ниво на безопасност.

Фундаментална постановка е, че туризмът е силно зависим от генетич­ни­те фактори, обуславящи развитието му. Най-общо те се класифицират в следните групи: социално-икономически, демографски, екологични, поли­ти­чески и психологически и са определящи по отношение на ту­рис­ти­че­с­ко­то търсене. Неблагоприятните изменения на тези фактори и възможни опасности са възприемани от туристите като заплахи (възможност да се случи нещо лошо). Все по-значима актуалност имат природните бедствия (наводнения, пожари, урагани), както и криминални прояви, измами, атентати, тероризъм, пандемии. Без да ги градираме тук по степен на значимост и въздействие, ясно е, че в съвременния глобален свят силно проявление имат заплахите свързани с безопасността, което предопределя актуалността и изследователския интерес към тази проблематика.

На фона на казаното с теоретична и практическа значимост е настоящото изследване, което цели да подпомогне справянето с проблемите на безопасността в туризма и да даде познания за предприемане на конкрет­ни мерки, които да се внедряват в дългосрочни планове и стратегии за ус­той­чивост. Тъй като секторът е изправен пред продължаващи предиз­ви­ка­телст­ва и рискове, мерките свързани с безопасност са необходим елемент, за да може туризмът да продължи да бъде двигател на глобална свързаност, мир, икономически и социален прогрес.

 

 

Доц. д-р Петя Ивановае преподавател в СА „Д. А. Ценов“ – Свищов. През 2006 година защитава докторска дисертация на тема „Устойчиво развитие на приватизираните хотели в България“, а от 2011 година заема академичната длъжност „доцент“.  Автор е на редица научни публикации в областта на устойчивото развитие на туризма, посредническата дейност в туризма, сигурността и безопасността в туризма и събитийния туризъм. Провела е специализации в редица университети в чужбина. Има участия в национални и международни проекти.

 

 

Измерения на безопасността в туризма и събитийния мениджмънт

 

 

 

Съдържание

 

 

Списък на таблиците           

Списък на фигурите

Увод  

 

Глава първа. Туристически рискове      

1.1. Рискът като компонент на туристическите пътувания         

1.2. Класифициране на туристическите рискове  

1.3. Управление на риска в туризма          

1.4. Възприемане на риска в туризма        

1.4.1. Същност и детерминанти на възприемането на риска в туризма

1.4.2. Въздействие на пандемията Сovid-19 върху възприеманите рискове при пътуване

1.5. Кризи в туризма

 

Глава втора.Туристическа безопасност           

2.1. Ретроспективен поглед върху безопасността в туризма      

2.2. Обща характеристика на безопасността в туризма   

2.3. Тежест на произшествията засягащи туристическата безопасност  

2.4. Природни и стихийни бедствия и катастрофи          

2.5. Нерационално хранене и нарушаване на правилата на лична хигиена         

2.6. Проблеми за безопасността от свръхнатоварване на дестинациите

2.7. Туристическата безопасност в социално-политическата среда

2.8. Отговорности за постигане на туристическа безопасност   

 

Глава трета.Осигуряване на безопасност при събитиен туризъм        

3.1. Основни детерминанти на безопасността при събитиен туризъм         

3.2. Опасности при събитийния туризъм и възможни решения 

 

Заключение  

Източници