НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ ПРЕДСТАВЯ ЗАХАРИ ЗОГРАФ В ПЪРВАТА СИ ИМЕРСИВНА ИЗЛОЖБА

17.01.2026

Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.

Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.

Захари Зограф (1810–1853) от Самоков е централна фигура в прехода между църковната и светската живопис по пътя на европеизацията на българското изкуство. Изследователите го определят като изключително неординерна личност, отличаваща се със склонност към художествени експерименти и със смел подход към професионалните предизвикателства. Той рисува по натура портрети, растения, животни, голи тела, пейзажи и антични руини, а в църковните стенописни ансамбли въвежда образи на български и славянски светци, като редом с тях помества автопортрети и портрети на свои съвременници. Активно участва в борбата за църковна и национална независимост, подпомага издаването на книги и подкрепя инициативи за създаване на български училища.

В изложбата (10 декември 2025–30 януари 2027) са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.

Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.

Изложбата (10 декември 2025–30 януари 2027)е резултат от проект, реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024. Медийни партньори: БТА / Българска телеграфна агенция и СОФ Кънект.