РЕЛИГИОЗЕН ТУРИЗЪМ. ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ ПО ПЪТЯ НА САНТЯГО

Галерия

Автор: Слави Димитров

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод 5

ГЛАВА I.

Религиозен туризъм 9

Същност на религиозния туризъм 9

Възникване на религиозния туризъм 16

Религиозни туристически ресурси 31

Видове и форми на религиозния туризъм 40

Тенденции в търсенето и предлагането на религиозен туризъм 53

Мотивация за религиозен туризъм 53

Организационни особености на религиозния туризъм 57

Възможности за развитие на религиозен туризъм 62

Развитие на религиозния туризъм в България 69

ГЛАВА II.

Галисия и Пътят на Сантяго 81

Галисия – обща характеристика 81

Място на туризма в стопанството на Галисия 91

Пътят на Сантяго – възникване, развитие и особености 104

ГЛАВА III.

Туристически маршрути по Пътя на Сантяго 123

Френски път (исторически символ на европейското единство) 123

Северен път (пътуване по крайбрежието) 135

Примитивен път (началото на Камино) 141

Английски път (северното пътуване) 148

Португалски път (пътуване през Лузитания) 155

Вия де ла Плата (пътуване през историята) 163

Други маршрути 176

Заключение (пътуване до края на света) 187

Литература 188

Приложениe 194

Резюме 222

УВОД

Рeлигиозно мотивираните пътувания са толкова стари, колкото и самата религия и следователно религиозният туризъм е най-старият вид туризъм, възникнал още в дълбока древност. Като най-ранна форма на религиозен туризъм може да се посочи поклонничеството – пътувания до определени култови или свети места с цел поклонение. Постепенно поклонничеството се превръща в най-широко разпространената форма на религиозен туризъм.

Религиозният туризъм често се преплита, повече или по-малко, с други видове туризъм. Най-силно е съчетаването му с културния туризъм (поради естеството на обектите, които се посещават) затова често се дефинира като част от него. Поради значителната информация, която се получава при религиозния туризъм, той включва и елементи на познавателния туризъм.

Изхождайки от определението за културен туризъм, дефиницията за религиозен туризъм придобива следното определение: „специализиран вид туризъм – туристическо пътуване, мотивирано от задоволяването на религиозни потребности чрез консумация на религиозни ценности”.

Ако се разглежда като самостоятелен вид туризъм, може да се предложи следната дефиниция: Религиозният туризъм е вид специализиран туризъм, с който се задоволяват религиозни и духовни потребности, както и свързаните с тях изкуство, културно-исторически и други ценности.

В много страни религиозният туризъм е силно развит. Тези страни разполагат с богата база от религиозни паметници, манастири, храмове. Много от тези Свети места са притегателен център за туризма. Типичен пример са Ерусалим, Ватикана, Атонските манастири, Лурд, Фатима, Гваделупа, Мека, Варанаси, Лхаса и много други.

Слeд близо половинвeковeн период на атeизъм и ограничаванeна peлигиозния туризъм, в Бългаpия няма утвъpдени подобни голeми поклонничeски цeнтровe. В страната има 160 манастира, най-посещавани от които са Рилски, Бачковски, Троянски, Клисурски, Дряновски. Многобройни са и манастирите в околностите на гр. Велико Търново – Преображенски, Св. Троица, Петропавловски, Килифаревски, Къпиновски и др. Съществуват 1245 църкви с културно значение, към които се проявява и туристически интерес. Три от българските обекти, включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство, са православни храмове – Боянската църква, от 1979 г., Ивановските скални манастири по долината на р. Русенски Лом, от 1979 г. и Рилският манастир, от 1983 г. Това eпризнание и за световното културно-историческо значение на тези обекти.

Испания е една от най-популярните туристически дестинации в света. Освен традиционните видове туризъм през последните години нараства и значението на религиозния туризъм. Главна предпоставка за това е широкото разпространение на католицизма в испанските земи и многобройните религиозни и културни паметници. Днес почти всички испанци са католици, а религията е тясно свързана с многобройни народни празници, посветени на светци и мъченици на Римокатолическата църква.

В това отношение важна роля играе Сантяго де Компостела, столицата на автономната област Галисия. Там се намира гробът на Апостол Сантяго, където през XI-XIIIв. се издига внушителна катедрала и се съхраняват неговите мощи. Тя е една от крайните точки на едно от най-големите пътувания в християнския свят. Вярва се, че всеки, минал по Пътя на Сантяго, получава пълна индулгенция.

Постепенно Пътят на Сантяго придобива все по-голяма популярност, а поклонението се осъществява по няколко основни маршрута. Най-известен е Френският път, който минава през Пиренеите, пресича Навара, Ла Риоха, Кастилия и през Галисия стига до Сантяго де Компостела. Много използвани са и маршрутите през Португалия (те тръгват от Фару, Лагош и Лисабон), от Обединеното кралство, който за малко минава и по вода, има и маршрути само за испанските поклонници от южната част на Иберийския полуостров (Вия де ла Плата) и по Бискайското крайбрежие (Северен път). Приема се, че Пътят на Сантяго е изминат успешно, ако всеки пилигрим е извървял пеш поне 100 км или 200 км с велосипед или на кон. Над 90% от преминалите предпочитат пътуването пеш.

Многобройни са и туристическите маршрути в самата Галисия. Всички те започват и завършват в Сантяго де Компостела. Най-предпочитани са Риас Бахас, Барбанса, Рибера дел Уйа, Фистера-Коста де Морте, Риас Алтас и др.

Най-оживени са тези туристически маршрути през така наречените юбилейни години (xacobeos), когато празникът на Свети Яков на 25 юли се пада в неделя. Последни такива години са 2004, 2010 а следващата е 2021 и т.н. Най-много поклонници преминават по Пътя на Сантяго през 2016 г. – 277 854 пилигрими от 147 държави, сред които и 429 българи.

Идеята за поощряване на някои европейски културни пътища, използвайки като модел Пътя на Сантяго, се инициира на отделни срещи през 1984 и 1985 г. Първата е препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, отнасяща се за „Европейските поклоннически пътища”, и втората на Европейската конференция на отговорните министерства за архитектурните паметници. Многовековното културно значение на Пътя на поклонниците до Сантяго де Компостела е признато през 1987 г. от Съвета на Европа като „Първи културен маршрут на Европа”, а градът Сантяго де Компостела е обявен за световен културен паметник от ЮНЕСКО.

Рецензенти:

Проф. д-р Иван Марков, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

Проф. д-р Хосе Сантос, Университет Сантяго де Компостела, Испания

ISBN: 978-619-00-0717-3

Монографията е обсъдена на заседание на катедра „Туризъм” към Стопански факултет на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, проведено на 31.10.2017 г. (Протокол №7).

ДОЦ. Д-Р СЛАВИ ДИМИТРОВе роден в град Омуртаг, Търговищка област. Завършва специалност История и география във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. От 1999 г. е асистент по икономическа и социална география в катедра „География” на ИФ на ВТУ.

Научните му интереси са в областта на туризма и регионалната география на страните. Специализира в университетите Куимбра, Миню, Порту (Португалия), Сантяго де Компостела (Испания), Загреб (Хърватия) и Хайко (Китай). През 2007 г. защитава дисертация на тема: „Структура и регионален анализ на земеделието на Португалия”. От 2011 г. е доцент по икономическа и социална география. От 2016 г. е преподавател в катедра „Туризъм” на СФ на ВТУ.

Автор е на монографиите: „География на португалоговорещите страни”, „География на стопанството на Португалия”, „Трансграничното сътрудничество между Испания и Португалия” и „Културен туризъм за Еразъм студенти“. Има над 80 научни публикации в България, Албания, Бразилия, Испания, Португалия, Република Корея, Румъния и Русия.