София - градът на кръстопът
Автор: Елина Нинова
За мен градовете са като хората – всеки със своето лице, със своята душа, със своята история... И всеки се разкрива по различен начин. Едни са отворени, грабват те веднага, бързо ставаш част от тях и те част от теб... За други е необходимо повече време, за да ги опознаеш – бавно и пестеливо разкриват същността си. Има градове спретнати и подредени, но скучни и монотонни... И други – с много лица. Такава е за мен София – различна, контрастна, противоречива, открай време на кръстопът...Кой ли не е минал през нея, кой ли не е оставил следите си... Траки, римляни, славяни, византийци, османци...
Преплитането на стилове, етноси и култури и днес придава на града едно специфично очарование. Достатъчно е да застанем в градинката пред Централна баня (дело на австрийския архитект Грюнангер) и погледът ни (а и обектива) ще поеме едновременно джамията Баня баши (16-ти век) – дело на прочутия Синан и римските останки около нея, Халите – в неовизантийския си стил, създаден след Освобождението, а зад тях се подава куполът на красивата сграда на Синагогата (най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам).
Обичам да се скитам из София с апарат в ръка. Обикновено слизам от метрото на спирка „Сердика" и първото, което виждам е малката църквичка „Св. Петка Самарджийска"- построена на кръстопът, датиращ от тракийско време и доразвит от римляните. Булевардите от горе и двете пресичащи се линии на метрото повтарят двете основни оси на Сердика – север-юг; изток-запад. Обичам да снимам малката църквичка, изникнала из под земята от едно далечно време и така странно стояща между огромните сгради наоколо.
Пак между тези сгради е и най-старата църква в София – Ротондата „Св. Георги", построена в началото на 4-ти век. Докосвам римските останки, опитвам се да си представя как ли е изглеждала Сердика когато Константин Велики се е разхождал по улиците й...
Как ли е изглеждала и църквата, която лежи в основата на базиликата „Св. София", по времето, когато в нея се е провел известният Сердикийски събор... Разрушена от хуни и готи, император Юстиниян я изгражда отново и вече 1400 години носи името на Божията премъдрост – София. Тя дава и името на града. Когато приключи реставрацията на криптата й, ще можем да се потопим още по-дълбоко в нейните потайности.
Не случайно със снимките на тези най-стари сгради в града започва и моята фото-разходка. В непосредствена близост до „Св. София” а толкова различен от нея е катедралният храм „Ал. Невски”, отпразнувал на скоро своята 100-годишнина. Внушителен и величествен, със златните кубета, меките извивки и красивите си орнаменти излъчва празничност и оптимизъм! Оптимизмът на следосвобожденска България! Храмът е изграден с народни дарения и в интериора му са използвани изключително скъпи и качествени строителни материали - италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Храм не само на вярата, но и на изкуството!
Сградите наоколо носят характера и настроението на София от времето на Фердинанд, когато за много кратко време от западнал ориенталски град София успява да се превърне в красива европейска столица. В него влагат талант и сърце чужди и български архитекти, завършили в чужбина и донесли със себе си европейският дух и естетика... Именно тогава се създават и най-красивите сгради в София и намерили най-голямо място в експозицията ми.
В града на кръстопът има от всичко. Той е жив и динамичен – расте, изгражда се, променя се със всеки изминал ден. Може би за това не ми омръзва да живея в него, да се скитам из него и да го снимам.
Елина Нинова
Елина Нинова е участвала в редица конкурси и изложби в България и в чужбина. Публикувала е много фото-пътеписи във в. „168 часа”, в електронното архитектурно издание „DeZona” и др. Нейни фотографии са публикувани и печелили месечни награди и в сп. „Фотомания”.
- Самостоятелна изложба „София – градът на кръстопът” – 3-11 април 2013 г. Съвместен проект със Столична община.
- Самостоятелна изложба в Братислава “Sofia – moje mesto” (София – моят град) в Galeria Ginger, февр. 2013 г.
- Първа награда в конкурса „До Париж и назад с фото апарат”, организиран от GALARDO REAL ESTATE, със съдействието на AIR FRANCE (дек. 2012)
- Обща изложба в Българското посолство във Вашингтон, открита на 12 май 2012 в рамките на поредното издание на EU Embassies’ Open House.
- "Отражения на културното наследство във всекидневния живот на София”, организирана съвместно със Столичната община. (дек. 2011, в галерия „Снежана”);
- Обща изложба в Българския културен интститут в Будапеща, Унгария – януари 2011 г.;
- Специалната награда за цялостно участие в изложбата и конкурса „Детайли от София” (2011 г.) Съвместен проект на Фото Форум и Столичната община по случай Денят на София. Една от снимките ми е използвана за корица на албума от изложбата.
- Награда в категория „Водата и градът” на фотоконкурса “София с обич за водата”, част от фестивала “Воден булевард на изкуствата и занаятите” на моста зад НДК. Проектът е организиран от Сдружение „Аз обичам водата” и Столична община. (окт. 2010 г.)
- Трета награда в Шестия национален фотоконкурс „Най-сладка целувка” през 2011 г. Изложба в галерия „Леседра”