Туристическа политика – исторически трансформации, съвременно състояние и насоки за развитие в България

Автор: Нешков, М. (2012)

Туристическа политика – исторически трансформации, съвременно състояние и насоки за развитие в България, Варна, УИ „Наука и икономика”,ISBN978-954-21-0606-7

Монографичното изследване е посветено на туристическата политика и насоките за усъвършенстването й в РБългария.То е мотивирано от обективните потребности на съвременната теория и практика на туризма и е свързано с качествените изменения в системата за регулиране и управление на това значимо социално-икономическо явление както на международно, така и на национално, регионално и локално равнище. Акцентът в изследването е поставен върху интегралния характер на туристическата политика и нейните системни характеристики и особености. Неговият времеви обхват е в периода от 1879 до 2012 г. с преобладаваща насоченост върху последните две десетилетия и влиянието на българския преход върху системата на туристическата политика.

Основната изследователска целна монографичното изследване е: посредством теоретична обосновка, анализ и оценка на състоянието и проблемите на туристическата политика в България, да се определят насоките за нейното усъвършенстване и ефективнофункциониране. Запостигането й се решават следните конкретни изследователски задачи:

•    анализ на процесите, свързани с появата и развитието на науката за туризма и оценка на мястото и ролята на политиката като част от нейния обект и предмет;
•    разкриване на същността и особеностите на туристическата политика на основата на нейната системна характеристика;
•    изследване на генезиса и историческите трансформации в развитието на системата на туристическата политика в България до 1990 г.;
•    анализ и оценка на състоянието и проблемите в процеса на изграждане и функциониране на системата на туристическата политика в Р. България в условията на преход;
•    определяне на бъдещите насоки за развитие и усъвършенстване на туристическата политика на Р България.

Съвременният туризъм е силно политизиран. Много туристически организации и професионални дейности са пряко или косвено свързани с държавните институции, т. е. с политиката. Общински туристически центрове, регионални туристически асоциации и камари, национални и международни туристически организации – всички те дължат съществуването си на политически решения и действия. По същия политически начин се определят стратегически и оперативни области и направления на тяхната дейност. Частният туристически бизнес също функционира в политическа среда, когато работи съвместно с или в браншови струтури. Правните рамки, в които той разгръща своята дейност, са политически определени – всички те са зависими от туристическото право или общата му правно-регулативна уредба. Изграждането и функционирането на ЕС и други регионални и световни общности също налагат нови политически рамки и условия, които туристическият бизнес трябва да познава.

Политическият характер на туризма се определя и от обстоятелството, че без гарантирана свобода на мобилност, която в демократичните страни се отнася към основните човешки права и свободи, туризмът би бил толкова малко възможен, колкото и ако му липсват и икономическите основи. С отсъствието на определени рамкови условия и свободни пространства за предприемаческа инициатива, без налична обществена инфраструктура и ефективни системи за социално осигуряване, не е възможно да се изгражда и развива общественото благосъстояние, а още по-малко – туризма. Който има проблеми, свързани с удовлетворяване на ежедневните си потребности, едва ли ще мисли за и още по-малко ще участва в туристическото потребление. Там, където частната инициатива е потисната, не може да се очаква икономическа (производствена, търговска или туристическа) активност.

Проблемите на туристическата политика намират място в обекта и предмета на много науки - политология, икономика, управление, социология и други. Сравнително по-малко внимание на нея отделя туризмологията както у нас, така и в чужбина. По тази причинав монографичния трудсе представят резултатите от теоретичния анализ и системна характеристика на туристическата политика, на основата на които се определя нейната същност и особености в качеството й на интердисциплинарен обект на научното познание по туризъм. посредством емпиричен анализ на нейното състояние в България са изведени и основните насоки за бъдещото й развитие и усъвършенстване в нашата страна.

Реализацията на целта на изследването е осъществена в рамките на три основни методологически стъпки, съответстващи на трите части на монографията и поставените конкретни изследователски задачи.

Първата част е посветена на анализ на процесите, свързани с появата и развитието на науката за туризма, оценката на мястото и ролята на политиката като част от нейния обект и предмет и разкриване на същността и особеностите й чрез нейната системна характеристика. Конкретните резултати от анализа в тази част се свеждат преди всичко до:

- определяне на мястото на туристическата политика в науката за туризма;

- разкриване същността на туристическата политика на основата на задълбочен преглед и оценка на постиженията на науката за туризма испециализираните изследвания по пролемите на туристическата политика;

- характеристика на основните системни компоненти на туристическата политика (субекти, целеполагане и инструменти) както в общия им контекст, така и поотделно за националната и международната туристическа политика.

Акцентът в тази част на изследването е поставен върху приложението на интердисциплинарния подход и интегрирането на политическите измерения на туризма в обекта и предмета на науката за това явление.

Във втората част на монографията се прави задълбочен анализ и оценка на състоянието и проблемите на туристическата политика в България, койтообхваща историческите причини и основи на нейното формиране. В процеса на проучванията в тази насока е изведено интересното заключение, че още в зората на утвърждаване на българската държавност новосъздадената политическа власт подхожда далновидно към възможностите за използване на благоприятните условия за развитие на туризма и използването му за просперитета на страната.

Основното внимание в аналитичното изследване е насочено къмпроцеса на формиране на съвременната система на туристическата политика в периода след Втората световна война и най-вече през двете последни десетилетия, които са белязани с дълбоки качествени промени в развитието на обществената система на съвременна България. По-важните изводи от аналитичното изследване в тази част на мнографичния труд могат да се обобщят както следва:

-    първите значими стъпки в изграждането на системата на българската туристическа политика са направени в периода на 60-те и 70-те години на 20-ти в., въпреки че началото е поставено още далеч преди Втората световнавойна;

-    за своите икономически възможности и мащаби и в условията на централизираното планово социалистическо стопанство, България провежда политика, с която се нарежда сред страните с развит международентуризъм;

-    наред с постиженията в развитието на туризма и туристическатаполитика до 1990 г. се проявяват и съществени проблеми, които се задълбочават и умножават в началния етап на прехода към свободното пазарно стопанство;

-    формирането на новата система на националната туристическаполитика започва реално като процес след политическата и икономическата криза в края на 90-те години на 20-ти в.;

-    основният комплекс проблеми на българската туристическа политика през този период произтича от това, че тя се формира и развива предимно като партийна и корпоративна, а не като национално-отговорна.

В третата частна изследването се предлагат идеи и стратегически насоки за развитие на туристическата политика на Р България. По-общите от тях, отнасящи се до ефектите от политическото осигуряване на туристическото развитие на страната, са представени като доразвитие и използване на утвърдени положителни страни и шансове и ограничаване на проявлението на отрицателни страни и опасности на основата на SWOT-анализ в първата главана тази част. В другите две глави насоките са разграничени по отношение на международната и вътрешната туристическа политика и се отнасят най-общо до:

- активизиране на международното сътрудничество в туризма;

- повишаване ефективността от усвояване на средствата по европейски програми;

- усъвършенстване на визовата политика в туризма;  

- координиране на секторните политики по отношение на туризма;

- актуализиране на туристическото законодателство;

- формиране на антикризисна туристическа политика;

- усъвършенстване на системата за контрол в туризма;

- насърчаване на публично-частното партньорство в туризма;

- оптимизиране на териториалното управление на туризма;

- повишаване ролята на местната власт в туристическата политика;

- утвърждаване на политиката за устойчиво развитие на туризма.

След повече от 20 години трансформационни процеси в страните от прехода, и в частност в Р България, те все още са далеч от техния финал. Още дълго време тези процеси ще занимават научната мисъл с различните свои аспекти и проблеми и със своята уникалност на безпрецедентен експеримент в новата история на Европа и света. Това е и ще си остане трудна задача, за чието решаване (що се отнася до туризма и туристическата политика) в определена степен би могло да допринесе и настоящото монографично изследване. Позволяваме си да считаме, че постигнатите в него резултати могат да послужат като основа за продължаване и задълбочаване на изследванията в различните практико-приложни направления в търсене на възможности за усъвършенстване и повишаването ефикасността на  туристическата политика на Р България. 

_________________________

 

Проф. д-р Марин Нешков е роден на 12 март 1950 г. в с. Черни Осъм, обл. Ловешка. Завършил е Гимназия с преподаване на немски език гр. Ловеч и ВИНС – Варна като “Магистър по туризъм”. През 1984 г. му е присъдена докторска степен по туризъм, а през 1988 г. - научното звание “доцент”. През 1980 и 1985 г.е специализирал по 3 месеца в Копенхаген (Дания) и Виена (Австрия), а от 1980 до 2005 г. е бил на краткосрочни специализации в Будапеща (Унгария), Дрезден (ГДР), Лайпциг, Фройденщад и Щутгарт (ФРГ); Хага (Холандия), Съри, Борнмът и Манчестър (Великобритания), Виена (Австрия) и др.

Професионалната му реализация започва през1971 и 1972 г. като екскурзовод с немски език в “Зл. пясъци” и 1973 г. - инспектор в “Албена”. От 1975 до сега преподава в Икономически университет - Варна, кат. “Икономика и организация на туризма”. Бил е: Декан на чуждестранните студенти, Ръководител на катедра, Директор „Магистърски програми“, Директор на Колежа по туризъм, Зам.- Ректор по учебната работа на ИУ - Варна. Учредител и Зам. председател е на Варненска туристическа камара, а от 2005 г. и неин Председател. Председател е и на Сдружение “Култура и туризъм на Източни Родопи” и член на УС на Българска туристическа камара, Варненска търговско-индустриална камара, Сдружение „Култура и туризъм на българскияСевероизток“ и др. От 2009 г. е приет за действителен член на Международната туристическа академия – Москва.

Като преподавател и научен работник проф. Нешков е водил лекции и семинарни занятия в ИУ - Варна, У-т “Ас. Златаров” - Бургас, ВТУ - В. Търново, ЮзУ – Благоевград, СА - Свищов, МК Албена, КТ - Варна, НБУ – София и ВСУ - Варна по общо 15дисциплини. Научната му дейноствключва 90 бр. публикации, от които:13монографии и студии, 21 учебници и учебни помагала, 19статии, 27 доклада и 10 други публикации. Участвал е в 4 научни форуми в чужбина. Ръководил е и е участвал в 10  изследователски проекти  (в т.ч. 4 международни). Езиковата му подготовка включва много добро владеене на немски език, добро владеене на английски и руски език