СЪВРЕМЕННИТЕ КУЛИНАРНИ ПРАЗНИЦИ В БЪЛГАРИЯ
Автор: Авторски колектив, 2018
Научен редактор: проф. д-р Светла Димитрова
Съставители: Ваня Донева, Елена Минковска, Георги Георгиев
Коректор: Бояна Пенчева
Обработка на снимки: Тихомир Пенов
Дизайн на корицата: Мирослав Живков
Снимка на корицата: „Фестивал на фестивалите”, 24 юни 2018 г., Еньовден в РЕМО „Етър” – Габрово
Издателство:ФАБЕР, 2020
ISBN978-619-00-1188-7
ВЪВЕДЕНИЕ
От няколко години по време на Еньовденските празници Регионален етнографски музей на открито „Етър” организира събития с национално значение, които целят да популяризират добри практики, свързани с туризма и музейното дело. През 2016 и 2017 г. последователно се проведоха Панаир на музейната книга и Панаир на музейния сувенир. Големите експозиционни възможности на музея позволиха на участниците да представят, разменят и продават книги и сувенири, да популяризират своята продукция пред широка аудитория. Имаше дискусии, демонстрации и обучения.
През 2018 г., отново през юни, музеят организира за първи път Фестивал[1] на фестивалите и дискусия на тема „Храната – поглед към традиционното и природосъобразното”. Наименованието на форума е подбрано така, че да се подчертае обобщения характер на мероприятието[2]. Проявата е замислена като продължение на събитията от 2016 и 2017 г., а идеята е представяне чрез презентации и демонстрации на различни фестивали и празници, свързани с традиционната за българите храна, тяхната специфика и устойчивост. Предварителното проучване, направено от музейните специалисти показа, че от началото на XXI век в България се провеждат, понякога еднократно, друг път периодично, повече от 100 събития, свързани с храната. Отправени бяха покани към 80 организатори на устойчиви празници, от които във форума, иницииран от музея, се включиха повече от 20. Това бяха предимно представители на читалища, които приготвят и продават местни храни и продукти, за да популяризират селището си или да подкрепят своя кауза. Специалистите в музея, като дългогодишни организатори на национални конференции с името „Храната – сакрална и профанна”, притежаваха достатъчно умения да направят от Фестивала на фестивалите, значимо събитие, посветено на традиционната храна и храненето на българина.
На базата на презентациите на участниците, специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, проф. д-р Лозанка Пейчева и доцентите Николай Вуков и Петър Петров, дискутираха съвременното състояние на празничната система[3], свързана с храната, общото и различното между представените събития и модерните влияния върху традиционните храни и традиционното мислене за храненето.
По време на специално организирания базар на 23 юни 2018 г. участниците във Фестивала на фестивалите демонстрираха пред публика уменията си да приготвят и представят храни и ястия, специфични за регионите, от които идват. Туристите, посетили музея в този ден, имаха възможност да дегустират показаното на базара, да научат рецепти и различни начини на приготвяне на ястия, питиета и подправки.
Добруджанският хляб от село Спасово и шарената сол от село Бъта бяха отличени от авторитетното жури[4] в категориите „Вкусът на традицията” (с. Спасово) и „Ястие с история” (с. Бъта) и получиха символични награди, в духа на габровския анекдот за местната пестеливост – Габровски сервиз за супа [5].
Фестивалът, организиран от музей „Етър”, събра на едно място пъстротата на банатските вкусотии, празниците на шарената сол от пазарджишкото село Бъта, на самоковския и клисурския картоф, на райската ябълка от село Хрищени и аромата на змейовския пелин от Старозагорско, магията на ракията от с. Ганчовец, Дряновско. На него бяха представени още исперихският празник на царевицата, севлиевският – на тиквата, празниът на горнооряховския суджук и още много други прояви, посветени на културната кулинарна памет.
Нарастващият брой на събитията, свързани с храната през последните 15 години вероятно е повлиян от носталгията по някогашните събори, но най-вече от желанието да се популяризират кулинарни традиции, чрез които да се съдейства за развитие на местния туризъм. Модерните призиви за природосъобразния начин на живот също стимулират интереса към храната от миналото. Неизменна част от всеки форум, свързан с кулинария, са музикалните и танцовите прояви. Навлизат и нови елементи, които придават различен облик на празника. Някъде подготвят научни и образователни програми, другаде правят демонстрации и дегустации, организират различни състезания.
Фестивалите, свързани с храната, са места, на които традиционните вкусове срещат „модерни подправки" и нови кулинарни предизвикателства, със задължителен музикален съпровод (фолклор, рок или джаз), защото какво би била храната, ако липсва наслада за душата?
проф. д-р Светла Димитрова, Ваня Донева
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
- Кулинарни празници, представени на Фестивала на фестивалите ЕМО „Етър”, юни 2018 г.
Международен кулинарно-фолклорен фестивал „Банатски вкусотии – традициите на моето село”, с. Асеново, област Плевен
Фестивал „Брестовица – грозде и вино”, с. Брестовица, област Пазарджик
Празник на шарената сол, с. Бъта, област Пазарджик
Забравени традиции, живи вкусове – Селски мол, гр. Габрово
Фестивал „Ракия – магия”, с. Ганчовец, област Габрово
Национален фестивал на ореха, с. Голямо Дряново, област Стара Загора
Празник на горнооряховския суджук, гр. Горна Оряховица
Празник на еленския бут, гр. Елена
Празник на пелина, с. Змейово, област Стара Загора
Панаир на царевицата, гр. Исперих
Празник на черешата, с. Кирилово, област Стара Загора
Празник на картофите, гр. Клисура
Фестивал на чушките, доматите, традиционните храни и занаяти, с. Куртово Конаре, област Пловдив
Фестивал на динята, с. Никюп, област Велико Търново
Фестивал „Мамалига”, с. Нова Черна, област Силистра
Празник на житото „Пътят на хляба”, с. Преславен, област Стара Загора
Празник на рилския зелник, гр. Самоков
Празник на тиквата, гр. Севлиево
Празник на хляба, житото и Добруджа, с. Спасово, област Добрич
Кулинарен събор „От нищо – нещо”, с. Съботковци, област Габрово
Празник на райската ябълка, с. Хрищени, област Стара Загора
- Кулинарни празници в габровските музеи
Кулинарните празници в Музей „Етър” през годините
Празник на щирника, РИМ-Габрово
- Кулинарните празници през погледа на етнолога
Празниците, посветени на растения, хранителни продукти и кулинарни специалитети – наблюдения и критични бележки
- Приложения
Фестивали и празници, свързани с храната в България
Географски показалец
Тематичен показалец – рецепти
Използвани съкращения
[1]Фестивале дума от латинскипроизход (Festum или festus означава празник). Фестивалите в България имат дългогодишни традиции. Тяхното летоброене започва още през 1926 г. във Варна.
[2]Събитията в настоящия каталог са подредени по азбучен ред на селищата, които ги организират.
[3]Празник(на старобългарски: праздьнъ – „празно време”) е ден от годината, в който по историческа традиция е прието времето да се прекарва без трудови занимания, като обикновено всеки празник има своя специфична церемония.
[4]Състав на журито: проф. д-р Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и доц. д-р Петър Петров.
[5]Наградатае изработена по идея на Елена Минковска, информатор в ЕМО „Етър”. Тя представлява габровски сервиз за супа, включващ гаванка с дървена лъжица към нея. Гаванката е с размери, които позволяват по-скоро да се опита ястието, отколкото човек да се нахрани. На дъното на паницата придвидливите габровски майстори са поставили дупка – когато стопанката сипва, част от чорбата да изтича обратно в тенджерата. Все пак някакво количество остава, но върху лъжицата също е пробита дупка, която връща част от ястието обратно в паницата, още преди то да бъде поднесено към устата.