Модел за устойчиво развитие на формираща се туристическа дестинация по примера на община Ботевград

Автор: Десислава Алексова

ИздателствоIBSPRESS, София, 2019

Рецензенти:проф. д-р Мария Воденска, проф. д-р Борис Колев,  проф. д-р Николина Попова

ISBN978-954-9432-91-6 (мека подвързия)

ISBN978-954-9432-92-3 (pdf)

 

Предговор

България разполага с богат туристически потенциал, който представлява стабилна основа за развитието на туризма. Използването на тези уникални богатства засега е твърде неефективно. Развиват се предимно морският и планинският туризъм, като останалите форми на туризъм са в начална фаза. Като страна с четири ясно изразени сезона, България има възможност да развива успешно алтернативни видове туризъм Това е от изключително значение за преодоляване на диспропорциите в икономическото развитие на отделните региони на страната. Чрез успешното и устойчиво развитие на разнообразен туристически продукт ще може да се снижи до минимум сезонността в туристическото предлагане, ще се повиши възможността за привличане на по–платежоспособни туристи, България ще застане по-стабилно на европейските и световни туристически пазари.

Развитието на туризма зависи в голяма степен от ангажираността на публичния сектор, тъй като този бизнес е твърде интегриран с другите публични услуги: водоснабдяване, електроснабдяване, интернет-достъп и комуникации, благоустрояване на населените места, състояние на транспортната инфраструктура, достъп към и до туристически атракции и обекти, чистота, здравеопазване, сигурност. Наличието или липсата на проекти, подкрепящи туристическата инфраструктура върху определена територия, имат съществено значение за конкурентоспособността на туризма.  Затова и политиката на общинските власти и тяхното отношение към проблемите на сектора са сред ключовите фактори за развитието на една туристическа дестинация.

В контекста на политическа среда в България, община Ботевград се намира в сравнително благоприятно положение. Кметът на общината демонстрира политическа воля за развитие на туристическия сектор и готовност за целеви действия в тази посока. Създаден е Консултативен съвет по въпросите на туризма, изготвени са задълбочени проучвания, програмни и стратегически документи в областта на туризма, назначен е служител с длъжност експерт по туризма. Секторът на туристическите услуги  обаче не е развит в синхрон с  националните пропорции, за сметка на една добре функционираща икономика, с промишлено-аграрна структура. Развити отрасли на промишлеността са: електроника, машиностроене, металообработване, хранително-вкусова и текстилна промишленост, строителство, дърводобив и други. Над 15 високотехнологични предприятия, които са  с чуждестранно участие, изнасят по-голямата част от своята продукция на външни пазари.

Актуалността на темата се свързва с неразпознаваемостта и неефективното използване на туристическите ресурси в община Ботевград на настоящия етап. Традиционно общината е развита като индустриална, характеризира се с ниска безработица, което наред с историческите предпоставки, обяснява липсата на предприемачески потребности от страна на местното население. Туризмът фигурира във визията на програмни документи и влиза в дневния ред на общината, но практически все още липсват реализирани целенасочени местни политики в сектора. Същевременно устойчивото развитие е заложено в Националната стратегия за развитие на туризма и представлява приоритет на Световната туристическа организация. Това налага адаптиране и прилагане на утвърдени методики за устойчиво развитие на туристическа дестинация.

Туризмът в община Ботевград до скоро не е бил актуална тема, но предвид настъпилите промени и възможностите на района заустойчивото му и комплексно развитие, както иперспективите пред общинска администрация за участие в проекти и привличане на инвестиции и външно финансиране, темата става все по-актуална. Още повече, че до момента подобни изследвания не са правени. Всичко това е обект на внимание от страна на общинското ръководство и ще бъде част от визията на общината за развитие в сектор туризъм.

Предмет на изследванев книгата сапроучването, анализът и оценката на туристическия потенциал (туристически ресурси / атракции, човешки ресурси, материална база, административен капацитет), като подсистеми на териториалната система за отдиха и туризма) ТСОТ и изследване на взаимовръзките между тях.

Обект на изследване е туристическият потенциал на община Ботевград в качеството на териториална система за отдих и туризъм. Като туристическа дестинация общината притежава ограничени ресурси за развитие на някои специализирани видове туризъм. Съхранената природа, растителното и животинско разнообразие и защитени зони са основна предпоставка за развитие на екологичен и в частност орнитоложки и ботанически туризъм. Благоприятните форми на релефа и някои неблагоустроени пещери, в съчетание с малки водопади, биха могли да привличат туристи за приключенски и екстремен спорт и туризъм. Историческите и религиозни паметници са основа за комплексно предлагане на културен и религиозен туризъм. Ресурсите на община Ботевград все още не се използват рационално за устойчиво развитие на алтернативни видове туризъм, въпреки кръстопътното разположение на региона и добрата транспортна достъпност със столицата. Общината няма работеща стратегия за развитие на туризма все още, но усилията на местната власт са в тази насока, като за основа е положен научно-изследователски подход.

Целта на изследването обхваща анализ и оценка на ресурсния потенциал, както и формулиране на стратегически цели и приоритети за устойчиво развитие на туризма в община Ботевград.

Във връзка с посочената цел са формулирани следнитеосновни изследователски задачи:

1. Изясняване същността на ТСОТ на местно пространствено ниво и разкриване на взаимовръзките на отделните подсистеми.

2. Анализ и оценка на подсистемите на ТСОТ на община Ботевград за очертаване насоките за устойчиво развитие. 

3. Методика за оценка на туристическите ресурси и извеждане на критерии за оценка на туристическия потенциал на местно ниво.

4. Проучване на съществуващите схеми за туристическо райониране и разработване на туристическа схема за микрорайониране в пределите на община Ботевград.

5.  Формулиране на цели и стратегически приоритети за устойчиво туристическо развитие на община Ботевград.

За постигане на изследователската цел и решаване на основните задачи в книгата е използвана съвкупност от общонаучни и частни методи, съответстващи на интердисциплинарния и хетерогеннен характер на ТСОТ на местно ниво – методи на анализ и синтез, камерален метод (литературен обзор, официални информационни източници и др.), математико-статистически методи (за обработка и анализ на събраната първична и вторична информация), картографски метод (за пространствен анализ на изследваните обекти и явления в пределите на проучваната община), ГИС (за картиране на природния туристически ресурсен потенциал, за разработване на схема за микрорайониране, включително обосновка на границите и др.), SWOTанализ, социологически методи (за проучване на нагласите, настроенията, мненията на заинтересованите субекти) и др.

Основните подходи на изследването са системният, свързан със системния характер на ТСОТ и емпиричният подход, използван за набиране на необходимата по обем и характер първична количествена и качествена информация (ниска степен на проученост на обекта на изследване). Използваните методи на изследване стъпват на дедуктивен подход, тоест изводите се извеждат по логически път от общите положения към частните случаи. Използвани са още подход на проучвания и систематизиране на информация на литературни източници и планови документи; набиране, обработка, систематизиране и интерпретиране на статистически данни и документи; метод на критичния анализ и експертна оценка; метод на сравнителния анализ; анкетен метод и натурно обследване; аналитично-прогнозен метод; научен анализ и синтез, работа с фокус групи; теренно наблюдение.

Защитаваната изследователска теза е, че постигането на устойчиво развитие на туристическа дестинация на местно ниво е възможно само при системно използване и прилагане на критериите и показателите за анализ и оценка на туристическия потенциал, ясно дефиниране и следване на стратегическите цели и приоритети за устойчивото развитие на туристическа дестинация.

Основните проблеми и ограничения са свързани с липсата на базова информация за туристическите ресурси и обекти на територията на общината, доставчиците на услуги и състоянието на туристическото предлагане. При анкетните проучвания, насочени към посетителите, сериозен недостатък се оказа, че почти никой от анкетираните не е пътувал в община Ботевград с цел туризъм. Пълната липса на научно-изследователски проучвания и налична статистическа информация възпрепятства изготвянето на задълбочени анализи.

Липсата на традиции в областта на туризма и фактът, че никога преди това общината не е работила целенасочено за развитието на сектора, се оказаха друг сериозен ограничителен фактор, тъй като все още няма актуализирани регистри на категоризираните туристически обекти, липсва достатъчно статистическа информация, а наличната е частична и показва, че все още съществена част от туристическите обекти са в сивия сектор. Има разминавания на базови данни (за места за настаняване, културни паметници, спортна инфраструктура и др.) в програмни и стратегически документи, което налага изискване на справки от официалните институции. Част от туристическите маршрути и част от защитените територии по ЗЗТ са недостъпни, проучвани са на терен заедно със служители на ДСГ Ботевград и еколога на Община Ботевград, а друга част не е имало възможност да бъдат обходени, поради обрастване с растителност, липса на маркировка и непроходимост.

 

Д-р Десислава Алексовае активен член на Българска туристическа камара, главен асистент в Международно висше бизнес училище (МВБУ) – Ботевград,член на обществения съвет към Министерство на туризма. Притежава значителен професионален опит във водещи туроператорски фирми, дирекцията на природен парк „Витоша”, Национален природонаучен музей – БАН и неправителствени организации в областта на екологията, образованието и туризма.

В качеството си на експерт по туризъм е участвала в над 20 международни проекта, свързани с регионално развитие на туризма; проучване на туристическия потенциал и изготвяне на стратегически и програмни документи в различни общини в България, част от организационния екип на т. нар. Международни пътуващи университети на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца” в Чипровци и Западна Стара планина, чиито дейности са насочени към интердисциплинарно обучение.

Има 15-годишен преподавателски опит в Нов български университет, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, Частен професионален колеж „Интербизнес“, Център за професионално обучение на планински водачи, сертифициран обучител по ключови компетенции на педагогически специалисти. Автор е на над 50 научни публикации, част от които публикувани в международни реферирани издания; участва активно в проучвания, научни конференции и симпозиуми, дебати и обществени събития, свързани с насърчаване на гражданското общество, развитието на туризма и опазване на околната среда, инициатор и участник в редица доброволчески инициативи.