Пътят от „Пепеляшка” към „Принцеса” (или как рибарско селище се превръща в световен курорт)

Автор: Румяна Стоянова

В  края на 60-те и началото на 70-те години от миналия век Мармарис е малко рибарско селище с голяма история, недостатъчен поминък и няколко хилядно население. През 1974 г. е построен на крайбрежната ивица първият хотел – Лидия, който дава тласък за развитието му  като туристически курорт. Същият хотел съществува и след повече от четири десетилетия, но обновен, реновиран, многозвезден. Всяка следваща година прибавя усилено изграждане  и застрояване както на първа, така на втора и трета линия от разкошното море.

От края на 90-те  Мармарис е любима дестинация за отдих на българите. С около  50 хил. души  местно население, през активните туристически месеци Мармарис надхвърля  половин милион. Днес е невероятен курорт, най-голямо яхтено пристанище в Югоизточна Европа и забележително място, вплитащо история, природа и климат, гостоприемност  на домакините и задоволяване на всички туристически прищевки.

Мармарис е построен върху развалините на стария античен град – Фискос, част от гръцката колония Кария. Някои историци казват, че има данни за неговото съществуване от 6в. пр. Хр. Намерените останки лежат върху ниския хълм Азар Тепе. Градските стени са били направени през класическия елински период. Но от тях, за съжаление почти нищо не се е съхранило. След  смъртта на Александър Македонски  Фискос  се присъединява към кралство Бергама. По-късно е в рамките на   Византия, след това е покорен от народа на Ментеше и накрая е завладян от османлиите. Бурната история доста е заличила от създаденото преди.

От древността са останали  джамия от 1789 г. в квартал Кемералтъ, Кервансарай – 1545 г., амфитеатър и градска крепост, разширена от  султан Сюлейман Великолепни през 16 в. Според легендата султанът не харесал новото кале и извикал: „Обесете архитекта!”, т.е. на турски „Мнимари ас!” . Оттогава идва и името на селището Мимарас, с течение на времето трансформирано в Мармарис. През 1552 г. Сюлейман Великолепни започва своята успешна атака по море срещу о-в Родос. Именно в крепостта се разполага неговата армия. Два века по-късно - флотата на британския адмирал Хорацио Нелсън се подслонява в Мармарис, за да се подготви и продължи напред към битката при Абукир в Египет през 1798 г.и  да разбие  корабите на Наполеон Бонапарт. Така че историческото място, което селището е заемало през различните епохи, е неоспоримо.

В периода 2005-2010 г. се обмисля проект за летище в Мармарис, тъй като най-близкото Даламан отстои на около 100 км. Специалистите се произнасят, че природните особености не позволяват изграждане на аеропорт. Затова предвидените средства се инвестират в обновяването и разширяването на съществуващия досега планински път към Мармарис. През 2011-2012 г. той е окончателно завършен.

Мармарис е част от вилаета Мугла (Муула). За да се достигне, се преминава през планинските възвишения на Ментеше дааларъ. Пътят се извива в красиво дефиле от каменни морени с накацали между тях маслинени дървета и храсти от зокуми. Ясно се открояват направените просеки между тях, така че при евентуален пожар, той да бъде локализиран. При многобройните ми пътувания до Турция, всички – и наши, и турски екскурзоводи подчертават строгостта в тяхното законодателство. Ако бракониерстваш и отсечеш дърво, тежестта е равносилна на убийство. Много от маслините са изкуствено засадени. 

Маслиновото дърво е уникално за средиземноморските страни : най-непретенциозно към почвено-климатичните условия, с възраст около няколко стотин години и с неговото напълно и цялостно оползотворяване. Дървесната част е изключително твърда и здрава и при обработка се получават „вечни”  изделия. Ако маслината се изреже, от останалия пън щръкват множество издънки и  дървото „се подмладява”. От костилките  се добива  течност, използвана в промишлеността. Самите  плодчета, грижливо подбрани, отлежали  в подходяща саламура са изключително здравословна, диетична и вкусна храна. От маслините се извличат и различни по качество и съответно цена зехтини, като Турция заема трето място в света по неговото производство. От  октомври до  ноември се обират плодовете, като за съжаление може да се използва само ръчен труд. Така че човешката ръка дори и в третото хилядолетие се оказва незаменима. На  отбивките за почивка  туристите могат да похапнат или закупят различни висококачествени маслинени продукти .

Постепенно пътят става стръмен – следват  остри завои и китни, обрасли с  егейски бор хълмове. Тук неговото разпространение е по-малко в сравнение със северното черноморско крайбрежие на страната, където са големите масиви. Борът дава изключително ценната на хранителни вещества  ядка, която може да се използва  за разкош в домашната кулинария. След изкачването започва и дългоочакваното слизане и разкриване пред нашите очи на смайваща гледка – Мармариският залив. Сякаш като райска порта той се открива и те приканва да се докоснеш до история, природа и забележителни човешки творения. Морето е спокойно като езеро, цветът е изумруден, слънчевите лъчи обливат крайбрежието.

Е, заслужаваше си автобусният преход от 1 200 км! Изтръпналите крака вече не тежат, главите са прояснени, а това, което човек е видял и пропътувал, никой не може да му го отнеме. Мисълта, че някъде там е условната граница между Егейско и Средиземно море, любопитството, че преди  40  години тук е било малко рибарско селище и удоволствието да те посрещат усмихнати и позитивни хора – ето причината отново и отново да се завръщам  в Мармарис! Точно при навлизане в курорта ни посреща и неговият символ – перла, която свети през нощта, изящно подаваща се от разтворено земно кълбо. Наистина ли ще се окаже Мармарис  „перлата” на турските морски курорти?

Предстоят  ми десетина дни, в които ще се наслаждавам на активна почивка. Това е моят, неизменният избор. Веднага планирам по-далечните екскурзии, на които отправна точка ще ми бъде Мармарис. Оттук е най-краткият морски път, ако искате да посетите например впечатляващия гръцки остров Родос – най-голям от Додеканезките. Родос е малко островно бижу сред кристално чистите средиземноморски води. Въпреки че се преминава граница и митническа проверка, обслужването е бързо, а пътуването е приятно с катамаран. Или може да се разходите и изкъпете на невероятния плаж на Клеопатра. Финият пясък, с форма и прецизни размери  на малки перлички  е донесен от Антоний с галери от Червено море - в знак на огромната му  любов към Клеопатра. А самият остров е сравнително млад, вулканичен и може да погалите образуванията от застинала лава. Или  да откриете къде заравят  своите яйца и се излюпват костенурките  карета-карета, пътуващи ежегодно от далечното Карибско море до Средиземно.

От Мармарис може да доплавате и да се възхитите на древните скални гробници Каунос . А защо  не да се потопите в белотата на Памуккале, отстоящо на около 200 км. Неговата уникалност е световно призната. Подобна „гледка” може да се види още в Япония и Йелоустонския парк в САЩ. Вариантите за разнообразяване на ваканцията са много. Но преди всичко Мармарис е в моя фокус, той е невероятният залив със спокойно море, галещо слънце, много предизвикателства и атракции.

Как се пробужда денят в Мармарис?Изгревът е спокоен  и усмихнат, несмущаван от въздушни течения. Селището  е обградено и защитено от планинските  възвишения.Тук хората целогодишно се радват  на най-благоприятния микроклимат на Турската Ривиера. Температурата на свежия въздух и морето  са почти  еднакви, особено сутрин и вечер. Водите са чисти, прозрачни и притихнали като в езеро. Курортът може да се посещава целогодишно - например новогодишно парти с много блясък, вкуснотии и всякакви изненади от грижливите домакини.

Още през март слънцето припича силно. През май-юни морската вода е вече приятна за къпане и водни удоволствия. Месеците юли, август и септември са с температури на въздуха до 40  градуса и единствено морето и климатиците спасяват  от дневната горещина. Но дългите, обгърнати с  освежаващ  бриз, вечери са приятни за купони, партита и посещения на известната BarStreet, където нощният живот не пречи на търсещите спокойствие туристи. Улицата на заведения и клубове е точното място  за забавление на младите по дух летовници.

Октомври е идеалният месец за любителите на активната почивка: приятно слънце, великолепна вода и максимално възползване от предлаганите екскурзии и водни спортове и атракции. Валежите от дъжд са предимно през декември – февруари. Меката зима с много повече слънчеви дни отколкото на европейските географски ширини привлича богати туристи на достолепна възраст да избягат  именно тук от студовете на стария континент. Така че няма неподходящ сезон за пристигане в Мармарис. Достатъчно е малко време  и много желание за нови усещания и изживявания.

Плажната ивица, обозначена и принадлежаща основно на хотели от първа линия, преминава в крайбрежната алея, която е успоредна на намиращата се на около 300 м главна улица на курорта. След солените ласки на морето и приятните слънчеви целувки може да се разходим по тази прекрасна  алея. Тя свързва центъра  на град Мармарис – от паметника на Великия Ататюрк с  квартала  Ичмелер – приятен, тих и спокоен. Дължината й е около 13 км, като разходката по нея е необикновена. Тук се вслушваш в разноезикова реч, разглеждаш интересното строителство, подканят те да се разхладиш или хапнеш нещо вкусно, или да се позабавляваш и с морски спортове.

На самия бряг, (а и във вътрешността на курорта) са построени огромни аквапаркове. От няколко години е изграден и Делфинариум, където часовете за посещение са винаги запълнени. Дълго можеш да  се наслаждаваш на приятната и релаксираща гледка, като във всеки момент е възможно да се потопиш в морските води. А през ранните вечерни часове, на същата алея можем да седнем в някое от многобройните малки, кокетни плажни заведения, в които основно се поднасят напитки и задължително се слуша прекрасна жива интернационална музика. Морският бриз обветря  усмивките  и душата  спокойно  се радва на великолепието на вечерта.

Достигайки Ичмелер (пеша, разбира се - като истински изследователи), хвърляме взор към Мармарис в далечината и отпиваме  глътка вода от чешмичката в края на тази забележителна крайбрежна алея. Същото разстояние може да се измине с комфортна маршрутка за 2,5 лири, което според курса на деня е под 1,5 лв.  

След сутрешната оздравителна и енергична разходка, изпълнени с морски въздух и приятна слънчева топлина, можем да се отдадем на културно-историческото мармариско наследство. Най-привлекателна и лесно достъпна е  крепостта. Тя е строена и разрушавана през вековете, като  от времето на Сюлейман Великолепни е нейният разцвет. Ако сутринта сме отишли до Ичмелер с маршрутка и после сме тръгнали пеша по крайбрежната алея, ще стигнем до началото й – паметника на великия Ататюрк и  само за 5 мин., шмугвайки се в окъпаните с цветя сокаци, ще достигнем желаната  цел. На уличката, която води към тази историческа атракция се намира и внушителната сграда на страноприемницата Кервансарай, строена през 1545 г. от Султан Хафза – майката на Сюлейман Великолепни. Днес в Кервансарай се намират сувенирни магазини.

Крепостта заслужава да се посети поради няколко причини. Оттам се разкрива панорамна  гледка към повечето квартали, хотелски  комплекси и яхтеното пристанище. Дори можем да „надникнем” в близкостоящите домове  на обикновените хора. След насладата от „птичия поглед” - историческите документи, съхранени съдове, оръжия и  скулптури ни пренасят в други векове. Обособени са седем отделни вътрешни двора. Тук се помещават Археологическият и  Етнографският музеи, множество галерии и магазин за сувенири. Крепостта е напълно унищожена през Първата  световна война от французите, като до 1970 г. е неизползваема като туристически обект. По-късно – от  1980  до  1990 г. е възстановена и днес е под егидата на турското Министерство на културата.

След припомняне на историята можем да посетим Големия базар (Grand Baazar), който е в непосредствена близост. Няма нещо, което се произвежда от леката индустрия в Турция да не присъства  – от великолепни кожени изделия, които се събират буквално в шепа, обувки, текстил, играчки  до невероятни сладости, вкуснотии и изтънчени подправки. Разбира се, разпространена е стока Made in China, но няма как тази световна икономика да не участва и тук.

След като сте преценили от какво имате нужда и сте намерили точната покупка, започва пазарлъкът. Той е неизменна част от търговския бит и турски натюрел. Добра е сделката, когато и двете страни са усмихнати, стискат си ръцете, може да последва и чашка ароматен чай или разкошен локум. Ако цената, която ви е поискал търговецът, падне под 50%, трябва да се замислите и препоръчително е да се откажете, тъй като вероятно ще закупите стока със съмнително качество. Като цяло продавачите са честни, но разбира се винаги има вариант да ви смъкнат малко повечко лири.

Е, стига толкова покупки, време е, привечер е, да погледаме яхтите, акостирали  даже от далечните Нова Зеландия и Бразилия. Някои  са  малки и скромни, други -  дори с площадка и вертолет. Бризът ни гали, от срещуположната страна ни подканят сервитьорите от множеството рибни ресторанти. На охладена витрина пред всеки от тях може да си избереш съответния морски дар и да ти го поднесат след известно време в чиния. Денят още не е завършил, но усещането от видяното, докоснатото, изживяното  бушува  в главата. Тук се чувстваш специален – поднасят ти вечерята с усмивка, блюдата са уханни, напитките – истински. Похапвайки в рибния ресторант, можем да продължим да се възхищаваме на отсрещните яхти. Спокойствие, отмора, пълен релакс след активния и наситен ден!

Мармарис  е пример за това как  може  с  труд и практични идеи да се подредят хотелските комплекси, да се изгради   специалната улица за купонджиите – BarStreet, да съжителстват старата част с традиционните жилища, големите магазини, богатите кокетни къщи…След крайбрежната, красива и вкусна почивка започва и вечерната ни разходка. Неусетно наближаваме  известната  уличка. Стотина са  заведенията, които неуморно от 24 ч. до ранна утрин забавляват нощните туристи. Колко предвидливо тези клубове са обособени  далече от хотели и жилищни квартали. Веселбата и силната музика не пречат на никого. Така тази специална улица „живее” през нощта само с  туристите меломани и обичащите танците. И друго е впечатляващо – във всички заведения можеш да срещнеш хора от различни поколения, които не се срамуват от побелели коси и с удоволствие танцуват – както те си умеят, слушат музика  и задължително се забавляват. Фактът, че възрастта няма значение е уважителен, а също и липсата на  снобска претенция.

Утрото отново набира сила. Сребърната луна избледнява, небето порозовява, новият ден засиява. Огледалните води са спокойни, душите ни – пълни. Чувстваш се по-лек, по-безгрижен, пълен с позитивна емоция.  Пътувала  съм по различни места и на няколко континента, но сякаш искреното и пълно забавление, почивка, релакс, са именно тук. Е, поне  за мен! И за любимите хора около мен! Защото като клиент, като посетител, като гост тук си най-важният и най-внимателно посрещаният – дискретно, ненатрапчиво, приятно.

Незабравима атракция е посещението на истински пазар със зеленчуци и плодове, местни стоки, ръчни изделия, и въобще – изработка hand made. Два пъти в седмицата може да се обходи специално построената сграда, недалече  от историческия център и от Големия базар, където грижливо се подреждат отгледаните сезонни плодове и зеленчуци, прясно уловени риби и други морски дарове, произведените месни и млечни изделия, а също така и ръкоделия, ароматни подправки и сувенири. Впечатленията са силни, изкушенията – огромни, пазарлъкът върви дори и когато се комуникира само с жестове. Подобен, но в умален вид пазар има и в кв. Ичмелер.

От пазара на около половин километър пеша е паметникът на Ататюрк – Мустафа Кемал, основоположникът на съвременна Турция, политик от световна величина, приятел и на нашия народ. Почти във всяко турско селище има негов паметник. Тук, освен че е кръстопътна точка към исторически център, яхтено пристанище, Големия базар, започва (свършва) и  крайбрежната алея и е начална – крайна спирка на маршрутките към хотелските комплекси и към кв. Ичмелер. Туристите размишляват, почиват си. Местните жители предявяват своите искания, правят митинги или демонстрации около паметника. Те винаги са добре охранявани от силите на реда – спокойно, мирно, но респектиращо. Поспирам и аз, снимам и прочитам мъдрата сентенция на големия реформатор и далновиден новатор : „PeaceatHome, PeaceintheWorld”. Красиви и точни думи, изключително актуални днес…

Поуморени (от нашата активна почивка), помахваме на   маршрутка. Млади, а и по-възрастни мъже от местните, като видят качваща се жена, независимо от възрастта й, скачат и отстъпват мястото си. Какво малко зрънце възпитание е необходимо понякога, за да проявиш уважение?

Пристигайки в хотела ни поема атмосферата на грижовния персонал, който  бди над нашата перфектна почивка. Всичко трябва да бъде чисто, подредено, красиво. Ставаме и неволни свидетели на турска вечерна сватба, организирана в един от ресторантите на комплекса. Подходящата  аранжировка  не пречи  на разглезените летовници, напротив – привлича  внимание и интерес. Чудя се дали да снимам, все пак решавам, а сватбарите ми се радват, даже позират. Всички са строго официални, независимо от високата температура на въздуха, усмихнати от щастливото събитие, излъчващи позитивизъм не само към своите роднини и приятели, а към всички, които ги наблюдават. Действително, запомняща се  атракция.

Време е да похапнем от вкусните и уханни блюда, наредени с много изтънченост и умение. Не е възможно, разбира се от наша страна, да посещаваме всички часове за хранене, това би означавало да ядем  почти непрекъснато. Категорията на хотела е четири звезди. Такова изобилие, разнообразие и красота рядко съм виждала. Обхваща ме страх, че ще разваля симетрията в подносите. Почти винаги в турски хотел съм се срещала с готварските им умения и начин на ефектно поднасяне на ястията. Задължително  има  няколко вида   месо и риба, така приготвени,  че да се задоволят и най-изтънчените претенции. За вегетарианците, дори и за най-изявените вегани също е помислено. Всевъзможни и невероятни са и десертите, използвани са  различни източни  подправки.  Напитките са  квалитетни, за всякакви вкусове и предпочитания. Удоволствието от храната е комплексно и пълно. Подходяща аранжировка, непринудена вежливост, огромно внимание  умело допълват  перфектното ресторантско обслужване.

А защо точно тук, в Мармарис  - се завръщам отново и отново? Защото туристическият бизнес по всичко личи  е в пълен разцвет. Не са достатъчни за това определение  само подредените и красиви хотелски комплекси с всички удобства, съобразно категорията им. Морската вода навсякъде е кристално чиста. Плажна ивица, крайбрежна алея, главна улица и тесни сокаци – всичко ежедневно се поддържа. Няма миризми, няма боклуци, няма лоши пътища по стотиците километри до този прекрасен курорт. Явно загрижеността на съответните отговорни институции е обща, за да има такъв резултат.

Далновидността на политици и управници от близкото минало и наши дни, както и трудолюбието на местните хора са направили незначителното рибарско селище до 70-те години на миналия век в невероятен световен курорт. Както в приказната история за превръщането на „Пепеляшка” в „Принцеса”. Затова възхищението ми е напълно оправдано и с удоволствие оставям отделените си пари за почивка. Където и да ходя по света, винаги предпочитам да изживея  точно тук  забележително  октомврийско лято.  Винаги има нови неща – в строителството или  в атракциите, които да ме изненадат приятно и разбира се, неизменната пищна разноцветна растителност.

Снежна бяла зима е в умерените европейски ширини. А  в Мармарис вече температурите плавно и уверено се покачват. Само след няколко месеца е моето  поредно „синьо” мармариско лято!

Румяна Стоянова

Румяна Стоянова е завършила специалност география. Работила е като научен сътрудник в областта на климатологията и екологията. Била е учител по география и руски език. Понастоящем е административен сътрудник в частна фирма. Освен като автор на научни и научно-популярни публикации е била рецензент на учебник по география за 8-ми клас. Обича да пътува у нас и по света, да пише есета и пътеписи. Публикува ги в специализирани сайтове за пътешествия, някои са участвали в конкурси и са печелили награди.