Търнов - царстващият град на българите

Автор: Йордан Алексиев

През 1858 година в Търново се установил завършилият медицина д-р Христо Даскалов. Престоят му бил кратък, но изключително ползотворен – той описал и проучил паметниците на старата столица: направил едно сравнително пълно и точно описание на църквата ”Свети апостоли Петър и Павел”, на надписите и стенописите в нея, план и описание на руини в църквата ”Св. Димитър”, където бил запазен по-добре само олтарът – обърнал внимание на стенописите в апсидата и славянските надписи върху по-ранните стенописи. Съобщава, че видял и основите на църквата ”Св. Иван Рилски·, която била в близост до ”Св. ап. Петър и Павел”.

Насърчен от постигнатото, Даскалов събирал предания и легенди, свързани с църквата ”Св. 40 мъченици” и с манастира ”Великата лавра” – особен интерес предизвикало у него съобщението за някакви тайнствени, издълбани върху колоните надписи, още неразчетени. Той успял да спечели благоразположението на шейха и да влезе в джамията. ”Мъчно е – пише той – човек да обясни тези чувства, които обземат християнина при стъпването в тази джамия, която някога е била Велика лавра на православието!”

Даскалов успял да направи преписи на Омуртаговия надпис и на надписа на цар Иван Асен II, изпратил ги на Гилфирдинг, който ги публикувал в Известията на Академията на науките – отделение за руски език и словесност, т. VII, в Петербург през 1859 г., а през същата година и самият Даскалов ги публикува в ”Открития в древний столице болгарской Тернове·. Надписите, открити от д-р Христо Даскалов, веднага привлекли вниманието на учените и станали важно градиво за българската история. Дейността му в Търново спечелила на Даскалов име на първооткривател на най-значимите търновски паметници и затова години по-късно Карел Шкорпил ще го нарече ”първий български археолог”.

Началото на археологическите проучвания в Търново се свързва с дейността на първото в страната археологическо дружество, основано на 18 март 1879 г. по инициатива на проф. М. Дринов и с дейното участие на родолюбиви търновци. Дружеството си поставило за главна задача ”да издирва всячески разновидните старини, които би се намерили в града Търново, в околността му или въобще в цяла България·. В изпълнение на тази задача още през същата година дружеството провело и първите в страната археологически разкопки на хълма Трапезица под ръководството на председателя на дружеството д-р Васил Берон. С помощта на две роти войници той разкрил основите на две църкви (при по-късната номерация на разкритите църкви на Трапезица – № 2; а означената като № 1 представлява основи на кула и военни помещения, свързани с охраната на северозападната порта). След утвърждаването на устава на дружеството през 1884 г. пак под ръководството на д-р Васил Берон били разкрити основите на още две църкви (№ 3 и № 4). Намеренията на археологическото дружество да се проучат ”системно и с научни средства· Трапезица, Царевец и Момина крепост не се осъществили главно поради липса на средства. През 1885 г. дружеството прекратило дейността си, по думите на М. Москов то ”умряло, както мрат всички културни дружества у нас от парична анемия или от икономическо малокръвие”.

Важен резултат от археологическото проучване е изясняването на поселищната история и стратиграфията на културните напластявания, свързани с проучването на тракийското селище, ранновизантийския град, ранносредновековното селище, предстоличния Търнов, посочените приноси в проучването на столичния период, както и съдбата на паметниците след падането на столицата.