ХУХЛА, ОЩЕ ЕДИН СИМВОЛ НА ТРАКИЙЦИ, СЪБРА ТВОРЦИ И УЧЕНИ НА ПОКЛОНЕНИЕ, ИСКАТ РАЗОРЕНИЕТО ОТ 1913-ТА ДА ВЛЕЗЕ В УЧЕБНИЦИТЕ

06.10.2020

Трагичните събития, разиграли се през кървавата 1913 г. да влезнат в учебниците и да се изучават наред с другите национални трагедии. За това настояха събралите се в с. Хухла, Ивайловградско, писатели, поети, издатели, местни хора и потомци на тракийски българи от Беломорска и Одринска Тракия. В събота, 3 октомври, на Лобното място на 42-ма невинни хухленци, те приеха обръщение до Народното събрание, до президента и до премиера, в което настояват Разорението на тракийските българи, документирано от проф. Любомир Милетич, да се изучава в училище.

Всички се обединиха около идеята, че запазването на историческата памет е тяхно задължение към внуци и правнуци и не е свързано с желание за реванш и мъст. „Ние трябва да допълваме историята с това, което знаем и можем, за да може нашите наследници да стъпят на здраво и да се запътят натам, където няма да има повече такива трагедии,“ каза Бойко Ламбовски, лауреат на „Мистериите на Хухла“.

Преди обед, пред паметната плоча на избитите българи, свещеник отслужи панихида. След обяд, пред обновената читалищна сграда, се проведе разговор с учени и писатели за новите им изследвания за трагичната 1913 година. Води го организаторът, писателят и журналист Иван Бунков, родом от Хухла, който го откри с думите: „Времето минава, но мислите ни се връщат към трагиката на тази нечовешка история. Жива е раната в душите ни още.“ Той и други хухленци разказаха истории, чути от техни предци, оцелели преди 107 години в клането. Случките, неописуемо драматични, трудно побиращи се в човешкото съзнание, разтърсиха и просълзиха присъстващите.

Разговорът потръгна в много и все интересни посоки. Участващите се връщаха назад във времето, когато Хухла, заедно със съседни родопски села, създава в Мала Азия колонията ни с малоазийски българи. Говориха за дейността на хухленци в четата на Капитан Петко войвода. Дискутираха битката на селото за църковна и духовна независимост в турската империя. Бунтът на жените срещу гръцките владици. Затварянето на селското училище за 7 години, за да не се допусне обучението по гръцки в него. Преселването на част от хухленци към Варна и Бургас след 1878 г. и създаването там на нови хухленски „колонии, които пазят и до днес живи връзки със селото“.

Проф. Тодор Балкански, също с хухленски корени, обясни етимологията на името Хухла от проучванията си досега, но обеща да продължи да търси още информация и скоро да я обнародва. Хухленци се вълнуваха от всичко свързано с живота им преди и сега. На дискусията присъства и Диана Овчарова, кмет на община Ивайловград.

Деца с факли поведоха шествието до Лобното място на 42-ма избити невинни българи. Тук започна литературното четене, посветено и на всички загинали тракийци от селата в днешна България, в Гърция и Турция. То бе водено от поета Бойко Ламбовски, лауреат на „Мистериите на Хухла“. Стихове на още двама лауреати на същата награда, и двамата родени в Хухла – Ивайло Балабанов и Петър Василев, напуснал ни неотдавна,  прозвучаха на място прочетени от Вена Иванова. Свои произведения рецитираха поетите Хубен Стефанов и Росен Друмев, също с хухленски корен. Стихотворението „Българин“ от Ивайло Балабанов прочете по свое желание най-малкият участник в проявата Митко Кондузов.

Както е известно, Хухла е едно от 9-те разорени села, влезли в територията на днешна България. Останалите са отвъд границите – които от Хухла ясно се виждат - в Гърция и Турция. Затова то със своите културни събития се превръща в своеобразен символ на тракийското минало и бъдеще. През многовековната си история селото е преживяло много превратности, а сега отново е в процес на възраждане. Десетки къщи се ремонтират и възстановяват, сонди вадят вода от 60 метра дълбочина, дворовете зеленеят, хора пристигат от цяла България да се качат на върха, светилище от 12-ти век преди Христа и да се поклонят във възстановения храм „Свети Пророк Илия“.

Празниците „Мистериите на Хухла“ събират творци, хора на изкуството от балканските страни. Всички събития от Поклонението сега се провеждаха на открито, съобразени с изискванията на епидемичната обстановка, свързана с коронавируса.