КОЯ ИГРА Е ПО-ЗАБАВНА – „ГАТАНКИТЕ НА РАДУМКО“ ИЛИ „ПРЕСКОЧИ С КОБИЛИЦА“?

19.07.2020

Играта „Гатанките на Радумко“, която музей „Етър“ предлага на своите посетители в събота и неделя – 18 и 19 юли, получи висока оценка от първите, които се включиха в нея – цяло семейство – две деца, баща, майка, баба и дядо. Напълно естествено, „Гатанките на Радумко“ привличат първо погледите на малчуганите – Ирена и Георги. Двамата обичат занимателни игри, а образователната инициатива на музей „Етър“ провокира любопитството им.

„Наистина им хареса. Спряха се пред доста от сградите и прочетоха информацията за тях“, споделя бащата Илия Коев. Той и съпругата му Пламена също научава много за обектите в музей „Етър“, докато с децата се опитват да отговарят на гатанките на Радумко от едноименната игра.

Петър живее в София и наесен ще бъде в четвърти клас. Симона е от Бургас. Децата са в музея с родителите си. Въпреки че се включват в играта, подхождат малко разсеяно и попълването на отговорите им отнема доста време. В Музейния детски център обаче има подготвен екскурзовод – Анна Александрова, която успява да им припомни какво са видели и им помага успешно да завършат участието си в „Гатанките на Радумко“. Петър и Семона определено харесват рисуваното човече Радумко, което посетителите срещат все по-често и на все повече места в музея. Той е важен участник в предлаганата на 18 и 19 юли образователна игра, чрез която се опознават сградите и историята на музея, присъства на табели и е герой в изложба.

На поляната, близо до Музейния детски център, на 18 и 19 юли се предлага друга игра – „Прескочи с кобилица“. Предпочитана предимно от големите, тя не е никак лесна за изпълнение. От реката се наливат менци с вода, пренасят се с кобилица, а пътят е осеян с няколко леки препятствия. В миналото за вода ходят предимно жените. Менците се носят на едното рамо с кобилица. Има и вариант да се балансира на двете рамена, но това е доста по-късна версия. Едни от първите участници в „Прескочи с кобилица“ – млади хора от Варна и Видин, установяват, че носенето на вода с менци и кобилица изглежда лесно от страни, но всъщност е труден урок по балансиране. Походката трябва да е плавна, за да не се разлеят пълните съдове.

Диана Иванова е от Видин. Живее в София. Носи за първи път вода с менци и кобилица. „Необходима е практика. По-лесно е да се сложи кобилицата на двете рамена. Цялата игра е много забавна”, разказва впечатленията си тя.

Варненката Рая, която се състезава с Диана, също за първи път в живота си носи вода по този начин. За нея това не се оказва особено трудно. Балансирането на кобилицата на едно рамо е предпочитано от Рая, която обмисля при следващото си идване в музей „Етър“ да продължи да се усъвършенства.

Докато Рая, Диана и младежите, които са с тях, се състезават в играта „Прескочи с кобилица“, поляната до Музеен детски център се оглася от приятните звуци, които един прохождащ музикант успява да извлече от закупения в „Етър“ дудук. Борис Радев е най-малък в компанията. Иван му показва как се свири на духов инструмент. Ако някога Борис стане значим изпълнител, ще разказва, че кариерата му започва в музея на открито край Габрово, откъдето е закупен и първият му инструмент.