НАПРАВИ СВОЯТА 3D ВИРТУАЛНА РАЗХОДКА И ВИЖ ЕКСПОЗИЦИЯТА „БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ“ НА РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
14.04.2020
В продължение на идеята на заместник - кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов за приобщаването на пловдивските културни институти и осигуряването на възможност на хората, останали вкъщи, да съпреживеят отново моменти от историята на културните оператори в Пловдив, екип от отдел „Култура, археология и културно наследство“, заедно с колегите си от ОИ „Старинен Пловдив“ и Регионалния исторически музей в Пловдив извършиха дигитализация с мобилна станция на експозицията „Българско Възраждане“ на музея.
От днес, на сайта http://digital.plovdiv.bg можете да направите своята 3D виртуална разходка и да видите най-любопитните неща, в отделните раздели.
Ползвайте инструкциите за навигация.
http://digital.plovdiv.bg/BG/Pages/OldPlovdivHousesView.aspx?i=79&Source=/BG/Pages/OldPlovdiv.aspx
С кампанията #оставамЕСивКъщи с Европейска столица на културата, ние сме #ЗАЕДНО в борбата за ограничаването на разпространението на коронавирус и благодарим на всички за отговорното поведение и грижа към собствената личност и обществото.
По примера на стотици музеи, галерии, театри по цял свят, „Пловдив 2019“ ще предлага чрез достъп до онлайн платформи и канали културно съдържание, художествени колекции и заснети експонати. Ще бъдат излъчени документални филми, музикални програми, предавания за култура, образователна поредица, филми по спектакли на Опера Пловдив, спектакъл по повод 135 години от създаването на Драматичен театър Пловдив –десетки часове програма от фонда на БНТ 2.
Следете рубриките „Новини“ и „Сбития“, за да видите и следващите обекти, които са в процес на дигитализация.
Линкове към социалните мрежи и платформи:
https://www.facebook.com/2019plovdiv/
https://twitter.com/Plovdiv2019
https://www.linkedin.com/company/municipal-foundation-plovdiv-2019/
https://www.instagram.com/Plovdiv2019/
Експозиция „Българско възраждане” се намира в Архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив” в къщата на Димитър Георгиади – паметник на културата от национално значение. Сградата е построена през 1848 г. от майстор хаджи Георги от родопското село Косово по поръка на богатия български занаятчия Георги Кендинденоглу. До средата на 20 век в нея живеят наследниците на неговия зет Димитър Георгиади, последните от които я продават на община Пловдив.
Къщата на Георгиади е представител на широкоразпространения през 19 век архитектурен тип на пловдивската симетрична къща. Около просторни салони в средата на всеки етаж са разположени симетрично четири стаи. Стените на фасадите и във вътрешността на къщата са богато изписани с геометрични и растителни орнаменти и зооморфни фигури. Уникален за къщата е салонът на първия етаж, оформен като покрит двор. Той е своеобразно продължение на градската улица към вътрешния двор на сградата. Вторият етаж на къща Георгиади е най-представителния, с разноцветното си вътрешно изписване с богато резбованите тавани, врати и долапи и характерните декоративни ниши – „алафранги”.
След първата реставрация, през 1961 г. тук е разположена музейна експозиция, посветена на Българското възраждане и национално-освободителните борби. През 2006-2007 г. сградата е реставрирана по проект на Правителството на Япония и ЮНЕСКО, а експозицията е осъвременена и обновена.
Експозиция „Българско възраждане” проследява историята на град Пловдив от XV до XIXвек. Експозиционната площ е 825 кв.м., разположена в единадесет зали и два салона, при съответното художествено оформление, което не накърнява вътрешната архитектура на къщата. Богатият веществен, документален и снимков материал дава възможност на посетителите да се потопят в атмосферата на далечното минало на града – време на чуждо владичество, но и време на отстояване на националната идентичност на българите. В залите на първия етаж са представени етническото многообразие и стопанското развитие на Пловдив от османската епоха. На втория и третия етаж са развити темите за борбата на българите за новобългарска просвета, самостоятелна църква и национална независимост.