НА 3 МАРТ В МУЗЕЙ „ЕТЪР“ СЕ ВЪЗРАЖДАТ СПОМЕНИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ

03.03.2020

Антон Колев, секретар на габровския регионален клон на Национално дружество „Традиция“, има своя версия за историята на „Вратата на спомените“. Тя е на много повече от век, а върху нея са издълбани надписи, един от които съобщава за избухване на въстанието от 1876 година. Отбелязани са месец, ден и година. И тъй като става въпрос за 9 май 1876 година, а бунтът в Нова махала – по това време село, а днес квартал на Габрово, е тогава, Антон Колев вярва, че с този надпис се съобщава именно за началото на това революционно събитие.

На 3 март в музей „Етър“ представители на дружество „Традиция“ показват хладни и огнестрелни оръжия, предлагат книги за личности, свързани с освободителната борба на българите. Организацията провежда благотворителна кампания за изграждане на паметник, с която да се отбележат действията на една от четите, за които историята днес разказва доста пестеливо.

„На 3 март сме в музея, за да покажем оръжия от периода на Руско-турската освободителна война и да представим своя благотворителна инициатива, свързана с четата на Христо Патрев. Тя не е много известна, действа в района на Трявна, на Нова махала, на Жълтеш и други селища в Габровско “, разказва на посетителите Антон Колев.

Секретарят на „Традиция“ смята, че четата е от около 80 човека. Войводи са Христо Патрев, Станьо Гъдев и Тодор Кирков. Битката на четата е в местността „Чукара“, където от клуб „Традиция“ искат да изградят паметника.

Мястото, където в музей „Етър“ членове на организацията представят своята благотворителна кампания, се намира до Зала 2, в която публиката може да види „Вратата на спомените“. Антон Колев споделя разкази на хора от Нова махала, според които по време на Априлоската въстание тази врата се намира на воденица в долния край на селото. Когато влизат турските части, има опожаряване и разграбване. Вратата обаче оцелява, както и самата воденица, заради местоположението си. Почти век по-късно, когато започва изграждането на „Етър“, вратата е пренесена и поставена на Гайтанджийската одая.

Наскоро екипът на музея я замени с копие, а оригиналната врата бе представена в изложба и благодарение на положените грижи е запазена от неблагоприятните влияния. Уредникът Величка Илиева реализира свое проучване, посветено на тази врата.

Официалната хипотеза е, че вратата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово. Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.

Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.