СЪНИЩАТА И СЪНОТЪЛКУВАНЕТО В БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУЛТУРА

16.09.2019

На 17 септември 2019 г. от 16.00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, ул. "Московска" № 6А, ще се проведе публична лекция на тема „Сънищата и сънотълкуването в българската традиционна култура“, с лектор: проф. Анатол Анчев. Лекцията е посветена на честването на 150 години от създаване на БАН

Благодарение на многобройните му записи на сънища и сънотълкувания и на научните му изследвания в тази област, а също така въз основа на наличния чужд публикуван и архивен материал от Българското възраждане насам и на базата на публикациите на наши фолклористи и етнолози от далечното минало до днес, проф. Анчев представя принципите на тълкуване, начините на тълкуване и факторите, влияещи върху тълкуването.

На лекцията ще научите повече за народното тълкуването на сънища, което е резултат от многовековен опит. То е тясно свързано с народната вяра и с народната митология, с народните знания за душата, за видимия и невидимия свят, с народния морал, с народната религиозност, с народната философия и с народопсихологията.

Тълкуването на сънища съпътства неизменно живота на патриархалния българин. В широчина то се разпростира върху българските обреди и обредни практики, вярвания, гадания, тълкувания, народни митове, приказки, анекдоти, вицове и е неразделна част от тях. Същевременно разказването на сънища и тълкуването им е една от проявите на народното „думане”, включващо; пословици и поговорки; гатанки и специфичните гатанки-въпроси, гатанки-задачи и погаждания; клетви и благословии; предания и легенди; меморати и фабулати.

В дълбочина тълкуването на сънища достига до архетипите на колективното несъзнавано, доказателство за което е наличието на сходства в съногаданията на различни народи от древността до днес. Тълкуването на сънища е сложен психологически и психотерапевтичен комплекс, състоящ се от словесен текст и действие, включващи: спането и сънуването (или патологичното състояние на безсъние – страшната болест безсъница или горска майка – и начините на премахването му); съдържанието=посланието на съня; запомнянето му (цялостно, част от него или отделни фрагменти); тълкуването му; породената от значението му реакция; коментирането на последствията; трупането на индивидуален и колективен опит при тълкуването на сънища; създаване и обогатяване на личен или селищен съновник.

За автора:

Анатол Анчев е професор в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Доктор е на филологическите науки. Той е със съществен принос за утвърждаването на сънищата и сънотълкуването като тема и проблем на българската фолклористика. Автор е на монографии, научни статии и научно-популярни книги в тази област. Хабилитира се през 1989 г. като старши научен сътрудник ІІ степен (доцент) в Етнографския институт с музей при БАН с монографиите си А. Анчев. Фолклор и сънища (по материали от Сакар планина). С., 1995. Издание на Етнографския институт с музей при Българската академия на науките, 253 с. и А. Анчев. Фолклор и сънища. Книга втора (по материали от Банско). С., 1998, Издателска къща „Тип-топ прес”, 260 с. Автор е на редица научни статии.

Повече за него на този линк:

http://iefem.bas.bg/wp-content/uploads/2015/03/Anatol.Anchev.BG_.pdf