ДИРЯТА НА МАЙСТОРА В СЕНКИТЕ НА ИСТОРИЯТА

28.08.2019

В дните на ХVІІ Международен панаир на традиционните занаяти – 6, 7 и 8 септември, в музей „Етър“ ще се проведе и Майсторска надпревара, която тази година е посветена на грънчарството. Един от изявените майстори грънчари в 55-годишната история на музея е Виолета Керемедчиева – Клара, за която днес разказва  Величка Илиева. Най-голямото дарение, което „Етър”-а получава в своята история е нейно и съдържа 366 грънчарски предмета, на стойност 5 667 лв.

Ако днес казваме, че габровското грънчарство съществува, то се дължи на личности като Лазар Донков – създател на музея, и Виолета Керемедчиева. Нейното творчество не радва само очите, то има много по-дълбоко значение, защото позволява на хората да завързват разкъсаната тъкан на приемствеността. Тази известна жена живее в миналото на старите майстори грънчари и се среща с големия свят. Познавайки я, човек може да научите малко за магията на занаята и много за умението на даровитите хора да общуват със света на красотата.

Виолета Керемедчиева – Клара е родена е през 1950 г. През 1970-та завършва Национална гимназия за приложни изкуства в град Троян. Там се оформят трайните и интереси към културното ни наследство в областта на керамиката. За първи път тя чува за музея на открито„Етър“ през 1969-та като ученичка в ІІІ курс. Предстои й дипломиране през следващата година и задължителното за онова време разпределение. В „Етър“-а е изградена лявата страна на чаршията – от Табаханата до Сакова къща. Търсят се майстори за готовите работилници. Внушителната фигура на Лазар Донков с наметнато през рамо сако и цигара в ръката е респектираща за нея при първото й идване.

След години си спомня: „Срещата ми с Лазар Донков в музея беше съдбовна за мен. В работата той изгради у мен самочувствието, дори самолюбието, което амбицира всеки ден да вървиш напред. Поощряваше ме, даваше ми литература, откриваше образци. Възлагаше ми най-отговорни поръчки. Този човек ме възпита да уважавам труда, не само своя, но и чуждия. Донков е пример за идеалния ръководител, който поощрява творчеството. Какъв изключителен дипломат беше, как умееше да овладява всяко положение. В празник винаги намираше време да дойде и да ни поздрави лично...“.

Лазар Донков я командирова в Етнографския музей в София. Богатите фондове я срещат с образци на непознатата за съвременниците габровска керамика. Тя ги прерисува, взема размери, изучава композициите на гребенчатата шарка – пояс от две успоредни прави, а между тях вълнообразна линия, над пояса „стоборка“ с гребен или клечица и глазура от лимонено жълто или топло оранжево, а после цялата украса, повторена със зелена глеч.

Много са скептиците в музея, че младото момиче ще успее. Вечният зевзек Кольо Коев подвиква: „Лазаре, ако станат грънци, ще се кача на комина и ще кукуригам“. Но още на следващата 1972 г. на Националното изложение в Орешака габровската керамика получава ІІ-ро място – най-скъпата и свидна награда за целия творчески път на Клара. Член на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти (ЗМНХЗ), тя работи в музей „Етър” от 1970 до 2006, като изследва задълбочено специфичните особености и форми на традиционната габровска керамика и спомага за възраждането й.  

Клара почита историята и обичаите, помни имената и уроците на своите учители грънчари. Учи занаят при троянския майстор Байо Добрев и идва на работа в Етнографски музей на открито още при неговия създател – Лазар Донков. Щастлива съдба я среща с Петър Събчев, завършил химия в чужбина, а занаят практикувал в бащината грънчарница, който ѝ дава рационалния състав на глината и още много практични съвети. Заедно със съпруга си Иван обикаля всички габровски села, махали и майстори. Започва занаята от корена и от традициите, които никой не може да измисли сам. В Габрово името и е известно на всички, а в чужбина заедно с името – и произведенията и. Една жена, която намира хармония със света и себе си в една стара професия, привидно необичайна във времето на космическите технологии.

Източила безброй съдове, нарисувала безброй цветя на любимите си чинии, на плоска за греяна ракия, на тонче за вино, на шулци-кани, на кравайче-стомна, на шулец-стомна, която е едно намигване за габровската пестеливост, събрал две форми в една – кана и стомна, съд за поливане и съд за пиене. Подаръците и даренията, които прави за България, са част от творческото й общуване със света на онези, които са богати с това, което дават. Клара най-добре разговаря с откритите хора, които не се притесняват от въпросите и чувствата си. С чужденците, които не крият любознателността си.

Клара има над 70 участия в изложби и конкурси в страната и чужбина – Германия, Белгия, Франция, Италия, Португалия, Индия, Япония, Афганистан, Нигерия, Куба и много други. Дългогодишен секретар е на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти, група Габрово. Носител е на много отличия: включена в Международния биографичен речник КОЙ КОЙ Е в Кембридж; член на Международната организация на преуспелите жени; личност на град Габрово за 1998 година; включена в книгата „Габровци на ХХ век“; носител на Почетен знак и плакет на Габрово за принос в съхраняването и развитието на художествените занаяти и издигане на международния авторитет на Габрово и още много други

През 1998 г. тя прави изложба в музей „Етър“, посветена на 90-годишнината на Лазар Донков, основател и дългогодишен директор на музея, неин духовен учител. И както тя казва, колекцията от 366 предмета – много от тях реплики на традиционни съдове, е една свещичка, запалена в памет на Лазар Донков. Без неговата вяра и подкрепата на съпруга си Иван, тя не би останала в този мъжки занаят, завършва разказа си в навечерието на ХVІІ Международен панаир на традиционните занаяти, Величка Илиева от АЕК „Етър”.