КНИГА „КМЕТОВЕ НА НЕСЕБЪР СЛЕД 1878 г.”

12.08.2018

Малкият черноморски град Несебър, който ЮНЕСКО е признал за част от световното богатство, отдавна е позната за света туристическа дестинация, която съчетава необичайни природни дадености с богато историческо, археологическо и архитектурно наследство. Но парадоксално, днес древното му битие е като че ли по-познато и близко, отколкото съвременната му история. Желанието за попълване на липсващата памет за неотдавнашното минало обяснява написването на тази книга.

„Кметове на Несебър след 1878“ връща читателя към близкия исторически период – към 140-годишното следосвобожденско развитие на Месемврия/Несебър до днес, изследвано през историята на местното управление. Избраният ъгъл на биографично представяне на кметовете на Несебър позволява да се проследи развитието на града за почти век и половина – от малко рибарско селище до значимо съвременно общинско и градско средище с ясно очертан международен курортен, туристически и културен профил.

В първата част на изследването е представено най-общо съвременното формиране и трансформиране на управленските институции на града и общината, разгледани във връзката им с актуалните политически условия и в перипетиите на осъществяваните планове – за благоустройство, стопански дейности, образование, култура и т.н.

Втората част систематизира имената на кметове и председатели на Несебър и общината, като представя хронологично подреден опис на издирените личности и известните днес данни за времето на тяхното управление. Описът откроява няколко от тях: най-дълго управлявалия общината Васил Киров (13 години), заемалия над 10 години поста Пеньо Апостолов и настоящия кмет на Несебър Николай Димитров с трите му последователни мандата след 2007 г.

Третата – най-обемна и същностна част, съдържа очерци, в които биографично са представени кметовете/председателите на общината. В текстовете са търсени не само приносите им за едно или друго обществено дело за града, но са отбелязвани и техните индивидуални организационни, професионални и човешки качества. В последната част е направен опит за систематизиране на различни по характер, но важни за града и жителите му обществени и практически събития, които предлагат още една гледна точка, още една перспектива за осмисляне на значението на кметската фигура за града. През този период 47 личности са заемали длъжността кмет или председател на несебърската община, представени в хронологична последователност в рамките на 54 мандата. Биографичната информация за тях е извлечена от документи в централни и местни архиви или от периодични издания, но също в активна дългогодишна кореспонденция и срещи с техните наследници, както и с живите кметове на града. Събраната мемоарна документация наброява повече от 50 папки. Издирени са 29 автентични портрета на кметове и са подбрани повече от 60 оригинални илюстрации, между които стари карти, гравюри, документи, фотографии от обществени събития, лични и семейни фотографии и др., много от които се публикуват за първи път.

Натрупването на значителна по обем и съдържание документация е позволило в книгата да бъдат поне частично осветлени и някои по-общи исторически въпроси, които в националната книжнина са все още недостатъчно осветлени или са отразявани периферно. Такива са например въпросите за механиката на стопанското препрофилиране на Несебър (и други черноморски градове) от рибарски в курортни центрове; за трудната урбанизация и късното благоустрояване на малките български градове през първата половина на ХХ век; за фактическата социална, културна и стопанска интеграция на българските бежанци от Македония, Беломорието, Тракия и Добруджа след войните от началото на миналия век; за начините и формите, в които през втората половина на ХХ век са осъществявани социалистическото управление, планиране, подбор на кадри, жилищно строителство и т.н.