ВЕСЕЛИН ЗИДАРОВ: „САТИРАТА НЕ Е ЗА СТРАХЛИВИ ЧИТАТЕЛИ”

30.01.2018

Няма нищо по-приятно от среща с приятел, особено ако не сме се виждали скоро. Но като добавим, че приятелят е веселяк, непременно ще ни разсмее и отпусне душата ни, ще изрече на глас онова, което е заседнало в гърлото, но не го произнасяме, срещата става очаквана и желана. Първият литературен „Весел четвъртък” за 2018 обещава да се превърне в такава дългоочаквана среща. Съобщава Венета Георгиева-Козарева от  Музея „Дом на хумора и сатирата”.

На 8 февруари от 18 ч. в Залата на жирафите на Дома на хумора и сатирата ще гостува Веселин Зидаров, хуморист и карикатурист от Трявна, дългогодишен участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, както и в множество международни карикатурни салони и конкурси.

Поводът също е приятен: новият му роман с афоризми и карикатури „Душевна аритмия”. Книгата получи Априловската награда като най-добра хумористична книга на 2017 г. За първи път Домът на хумора и сатирата е сред съорганизаторите на Априловските награди и за първи път присъжда своя награда.

За хуморист като Веско, който говори тихо и никога не натрапва присъствието си, е изненада афоризмът на заглавната страница: „ Човек, колкото и да се бори със себе си, не може да се пребори със суетата си.” А и кой ще позволи подобно увлечение, щом книгата има редактор-цензор! Така още от първата страница се приготвяме за множество изненади, поднесени с хумор.

„Душевна аритмия” е петата „зидария”, както той назовава своите книги. В тях споделя афористично откритията си за света във и около нас. Както всеки роман, и този започва с пролог, при това отреден на историята и нашето място в нея. „Слабата памет на поколенията засилва въображението на историците”, клати глава авторът. И ни повежда през един „Политически вертеп”, в който са се развихрили политици, депутати, хора на властта, и става ясно, че „Който нарежда, той се подрежда”. Не е ли вярно, че „Властта се отдалечи от народа. Яхтите й са по Ривиерата, вилите – чак на Малдивите”.

Сатирикът прави разрез на обществото и е безпощаден към всички, които редят съдбините на народа ни. Като гражданин, В.Зидаров иска да знае как се стигна до там. Дали това не е „Хайдутлук булгарикус” (така е нарекъл глава втора). „За пари и още нещо” отваря дума в третата глава, според него „Като не се обединяваме, масово ще обедняваме”. Следва „Темидиада”, посветена на „върховенството на закона” по нашенски. В глава пета наблюдаваме „Парад на глупостта”, разбира се, не обсъждаме медицинската категория. Не е ли стряскаща констатацията му: „За едно четиричленно семейство са нужни 2500 лева, за да живее нормално. Комай повече семейства в тази държава са ненормални.”

Логично следват: „Мисли по време на безмислие” („Будната съвест на народа я приспаха чрез учебниците по история”;„За изкуството и изкуственото” (глава 7), „Вариации за истината и лъжата” (глава 8); „Словесна хирургия” (глава 9); „За вярващи и невярващи” (глава 10); „Еротични задявки” (глава 11). Ще прочетем ироничните му „Ироними” (глава 12); ще разгърнем нашата „Народопсихология” и ще се замислим над няколкото басни, озаглавени „Мини авантюри”. За накрая В.Зидаров е оставил автобиографичния си хумористичен разказ „Канарчета”, който не поставя точка, а по-скоро фокусира нетърпението ни в очакване да прочетем нова хумористична творба.

В целия необичаен роман има много карикатури – това е любим авторов похват. А поместените каламбури, басни, наративи, вицове, приказки, фейлетони само пробуждат читателското ни нетърпение. Няма да бъдем разочаровани! Ще кажем само – срещата в Дома на хумора на 8 февруари е чудесен повод да продължим да откриваме и преоткриваме хумориста Веселин Зидаров.