НАКИТИ И БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ НОСИИ В НАЦИОНАЛНИЯ ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ

16.05.2017

Изложбата „Накити и български народни носии“ пълноценно представя прелестното многообразие, което се съхранява в две от най-интересните и най-големи колекции от фонда на Националния етнографски музей. Колекция „Българско народно облекло“ наброява повече от 23 000 предмета, а колекция „Накити“ – над 6 000. На 19 май от 18:00 часа в Централното фоайе на Националния етнографски музей (пл. „Княз Александър I” 1) ще открием изложбата „Накити и български народни носии“, с куратор Веска Борисова.

Традиционното народно облекло неотменно присъства във всекидневния народен живот. Облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждане, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължително са новите или венчални дрехи. Носиите, в своето разнообразие като двупрестилчена, сукманена и саяна за женските, и белодрешна и чернодрешна за мъжките, отразяват стремежа към красота у българина. С различните си елементи и кройки, те показват възраст, семейно положение, социален статус и дори личностна индивидуалност.

Ефектът на традиционните костюми като силует, художествена композиция и колорит се допълва от накитите. Накитите по възрожденските костюми са старинен израз на семейно-възрастово и социално положение. С изящна орнаментика се отличават надушните висулки (обеци, арпалии от Видинско, люлки), блестящите прочелници и гранулираните с едър филигран игли за коси, диедемоподобното кръжило към старинното невестинско забраждане в Габровско и Търновско, металния венец „стефан“ в Провадийско, лятите гердани с емайл и цветни камъни, както и скъпите, украсени със сребро и позлата пафти. Пафтите, коланите, различните игли и подбрадниците са използвани не само като накит, но и като свързващ елемент на отделните части на облеклото. Смятало се е, че пафтите имат магическа сила и отклоняват нашите погледи и зли духове. Носят и като християнски амулет.

Много от накитите са били характерен белег за възрастта и семейното положение на жената, моминската украса за глава е много по-бедна от невестинската. Пафтите са били носени само от омъжени жени. До известно време повечето украси за глава и гърди се запазват като обредни накити, а по-късно през Възраждането били изоставени напълно.

Заповядайте в музея до края на месец октомври 2017 г., за да видите реалното вдъхновение на народната поговорка „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ и да се потопите във вълшебството на българските накити и народни носии от цялата страна.