60-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ
09.05.2017
На 12 май, петък, от 18.00 ч. тържествено ще бъде честван 60-годишният юбилей на Националния политехнически музей. Кулминацията на празничната програма е откриването на изложбата „Красотата на времето“. В нея за първи път ще бъдат показани заедно, най-изящните образци на салонни и джобни часовници от фондовете на музея, сбирките на Георги Хаджиниколов и Теодор Димитров, както и от “Царската колекция”. Природата на часовниците, в качеството им на механизми за времеизмерване, но и в качеството им на вещи, създадени да носят естетическа наслада и да бъдат белег на престиж, определя заглавието на изложбата.
Синтезът на фина техника и висша естетика е характерен за всички показани образци. И салонните, и джобните часовници са от XIX в. и носят художествената стилистика на своето време. Част от тях са произведени от водещи английски фирми специално за пазара на Ориента. Други са работа на най-известни френски и швейцарски часовникари, някои, от които с гордост са поставили щемпели върху механизмите с означения за получените от тях медали на световни изложения.
В експозицията ще бъде показана и изложба от плакати на най-значимите реализирани събития през изминалите 60 години. Посетителите ще могат да видят непоказвания до този момент в музея изключително елегантен Форд, модел „А“ от 1928 г. Автомобилът е реставриран с любезното съдействие на Мото-Пфое. Той е в движение и през 2016 г. участва в признатия от Гинес световен рекорд за най-дълга колона от коли на американската марка.
И като реверанс към публиката – точно на 13 май (събота) - датата на основаването на музея - експозицията на НПТМ ще бъде със свободен вход до 17.00 ч. От 14.00 ч., на всеки кръгъл час ще стартират атрактивни демонстрации. Специален подарък ще получат всички, които не успеят да дойдат: за цели 6 дни,от 15-ти до 20-ти май включително, всеки ден, музеят ще може да се разгледа без билет между 12:00 до13:00 ч.
„Царските“ часовници
Началото на колекцията „Часовници“ в Националния политехнически музей /НПТМ/ е поставено през 1973 г., когато музеят придобива 17 часовника от обзавеждането на бившия царски дворец. До 1972 г., наред с други предмети от интериора на двореца, часовниците са били изпозвани като реквизит в Киноцентъра, с всички негативни последстваия от това. След бърза реакция от страна на Комитета за култура, в НПТМ постъпва изключителна с качествата си сбирка от часовници от ХIХ в.: седем стенни и десет настолни (каминни), някои от които все още имат етикети с номер на предмета и годината на инвентирането им в двореца.
Колекция „Джобни часовници“ на Георги Хаджиниколов
Георги Хаджиниколов е потомствен часовникар, един от малцината българи, изучавали часовникарство в Швейцария, преподавател, фабрикант и не на последно място - колекционер. След завършването на Общинското часовникарско училище в Женева през 1914 г., той се завръща в България и създава Часовникарска кооперация „Зора“, на която е пръв председател. През 1930 г. в България е основано първото предприятие за кулни и електрически часовници - Часовникарска централа „Гномон“, в която Г. Хаджиниколов е и главен конструктор и изпълнител. Името на фирмата е свързано с най-древния времеизмервателен уред – слънчевия часовник. Гномонът е отвесният показалец, по чиято хвърлена сянка се отчита времето. Георги Хаджиниколов е един от първите преподаватели по времеизмервателна техника в Техникума по фина механика и оптика (1948-1953).
През 1975 г. НПТМ откупува от наследниците му часовникарски инструментариум и 120 часовника, от които 105 джобни.
Дарението на Теодор Димитров
През 2007г. българската държава получава едно от най-големите дарения през последните 20 г. – къщи на Теодор Димитров в Шамбези, Женева и имение близо до Жекс, Франция, заедно с цялото имущество и колекции в тях. От това наследство на Националния политехнически музей са предоставени предметите с техническа насоченост: битова техника, шевни и пишещи машини, както и многобройна колекция от часовници и инструментариум от средата на ХIХ в. до 80-те години на ХХ век. Теодор Димитров (1932-2002) е дългогодишен заместник библиотекар на библиотеката на ООН в Женева. Той е един от първите българи, които след Втората световна война работят в международни организации. Той е единственият българин с безсрочен договор през този период. Страстен колекционер, дни преди смъртта си (17.08.2002 г.), той завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Република България.