„ПОВЕЧЕ” СЕ ИЗМЕРВА В ХИЛЯДИ - УСПЕШНА 2016 ГОДИНА ЗА ЕМО „ЕТЪР”

12.02.2017

Повече чужденци, ученици и студенти. Повече продадени абонаментни карти и изнесени беседи. Такива са резултатите, които постигна екипът на ЕМО „Етър” през 2016 година. И когато говорим за туристите в този музей, „повече” се измерва в хиляди. През 2016 г. 24 442 повече туристи са посетили ЕМО „Етър” в сравнение с 2015-та. 211 442 са преминалите през музея, от които 22 561 с право на безплатно посещение.
Цифрите може да са „сухи”, но по отношение успешната за ЕМО „Етър” 2016-та са ясни: 25 176 чужденци (с 1363 повече от 2015 г.); 41 403 ученици от І до ХІІ клас (с 2754 повече от 2015 г.); 12 862 деца под 7 години (с 5731 повече от 2015 г.);16 130 студенти (с 2311 повече от 2015 г.); 149 продадени абонаментни карти (с 76 повече от 2015 г.); 302 изнесени беседи (с 74 повече от 2015 г.).

Руските туристи имат най-голям интерес към ЕМО „Етър” - 5864  от тях са посетили музея през 2016-та. Французите са друга устойчива туристическа група – 2364, както й посетителите от Израел – 1771. Рекорд по посещаемост е отчетен и по време на ХІV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в началото на септември. Единственото у нас панаирно изложение видяха 14 534 души.

На какво се дължи този засилен интерес от страна на публиката към ЕМО „Етър”? Отвъд видимото за публиката, има творчески подход, труд и стремеж към надграждане. Разбира се, всичко това е възможно благодарение на съхранената традиция, но екипът от над 50 души знае, че на „стари лаври не бива да се лежи”. Новаторството, понякога дискретно, друг път набиващо се на очи, е станало част от стила на работа в този неповторим български музей.

Постиженията на екипа на ЕМО „Етър” през 2016 г.: получена е наградата „Асеневци” на Асоциацията на туроператорите в България; рекорден брой посетители – 14 534 души, по време на ХІV Международен панаир на традиционните занаяти, в който участват майстори от Судан, Холандия, Румъния, Беларус, Украйна, България; приета е нова визия на рекламните материали; предметите, изработени по време на Майсторската надпревара са представени в изложба на открито; реализирани са изложби на най-възрастните тъкачки и изследователки на тъкачни техники у нас – Стойна Кръстанова и Симеонка Стойчева, двете са над 90-годишни; ЕМО „Етър” е домакин на Първият национален панаир на музейната книга; възстановено е членството в Асоциация на европейските музеи на открито; поставено е началото на образователна програма, свързана със старопланинската архитектура; създадена е научна група в музея; организирана е символична надпревара на демонстратори на домашни занятия; музеят е включен в инициативата „Ден на бащата”; утвърден е Правилник за устройство и дейността, според Закона за културното наследство; въведени са намалени цени за посещения през зимните месеци.

Научната продукция на ЕМО „Етър” влючва: представени 21 научни съобщения на конференции в страната и чужбина; отпечатани 18 научни публикации в сборници и научни списания; публикувани два сборника –„Народните занаяти – минало, настояще, бъдеще” т. XI , „50 години АЕК „Етър” и една книга -  „Магическа защита от зли сили” на Ангел Гоев.

През годината се реализирани 17 изложби в музея и четири в страната. ЕМО „Етър” е домакин и организатор на над 80 прояви. Сред тях: Европейски дни на художествените занаяти, IV Национална среща, организирана от Министерството на културата за устойчиво развитие на музеите на тема „Визуална култура и музеите”, III Национален фестивал на хумористичната песен, Училище за лазарки.

Сред реставрираните недвижими културни ценности са: части от валявицата; изграден е отново обект „Купа сено”, любима за туристите атракция; пребоядисани са фасади на къщи от чаршията. Ремонтирани са монолитни стъпала, каменни зидове и плочници; часовниковият механизъм на кулата; дървените огради и порти; дренажната система; дървените части на приземните етажи на чаршията; изцяло е подновен дюкяна.

Данните бяха изнесени по време на годишното събрание на ЕМО „Етър”, което се проведе на 9 февруари т.г. Гост на екипа беше Радост Балевска, представител на отдел „Култура” в Община Габрово.