МОМИНСКИТЕ ПЛИТКИ И НЕНОСЕНАТА РИЗА: ТАЙНИТЕ НА ВЕНА НОВА В МУЗЕЙ „ЕТЪР“

02.06.2026

Изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ в РЕМО „Етър“ ни пренася в началото на XX век, за да ни разкаже за една необикновена жена – тъкачка, лечителка и стожер на своето село.

Има предмети в музейните витрини, които не просто илюстрират бита, а буквално пулсират с енергията на хората, които са ги притежавали. На второто ниво в Музейния център на РЕМО „Етър“ една нова изложба кара посетителите да притихват. Тя се нарича „Дарени предмети, споделени истории“, а сред най-вълнуващите експонати в нея са неносената моминска риза и... отрязаните коси на Вена Колева Нова.

Коя е тази забележителна жена и каква история крият нейните семейни реликви? Вена Нова се ражда през 1910 г. в подножието на Средна гора – в китното село Кънчево. Тя израства в свят, в който всяка нишка минава през пръстите на жената, а ритъмът на живота се определя от изгрева и залеза. Зимите в къщата на Вена преминавали край стана. Под монотонния звук на совалката момичето втъквало в платното своите надежди и мечти за бъдещето. Точно така се ражда изящната моминска риза от памук и коприна – тъкана с огромна любов като част от нейния чеиз.

Любопитното е, че ризата е останала напълно непокътната през десетилетията. Вена никога не я е обличала в ежедневието си – пазила я е чиста и неопетнена, сякаш за да съхрани в нея паметта за своята младост. До ризата в стъклената витрина лежи нещо изключително рядко и дълбоко лично – моминските плитки на Вена. Това е нейната истинска коса, грижливо отрязана и пазена в продължение на близо век.

Обичаят вероятно ни пренася към деня на нейната сватба. В традиционната българска култура това е свещеният момент, в който момичето се превръща в невеста – косата ѝ се заплита и покрива, за да отбележи новата ѝ, зряла роля в обществото. Този материален спомен от прехода към семейния живот днес предизвиква вълнение у всеки посетител на музея.

Вена Нова (1910 – 1989) не е просто кротка тъкачка. Тя е забележителна и силна за времето си жена – умела стопанка, решителна търговка и лечителка. На пазара в Казанлък Вена гордо продавала произведените от нея сирене, масло и яйца, доказвайки се като предприемчива и независима жена. Местните хора бързо я припознали като лидер – търсели я за съвет, за утеха и за лековити билки. Вена бабувала на родилките, лекувала болните и подреждала живота около себе си с деликатност и сила – точно така, както подреждала нишките на стана. Днес, благодарение на нейните наследници, които направиха това безценно дарение на РЕМО „Етър“, нишките на живота на Вена Нова продължават да ни свързват с миналото.

Изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ е отворена за посещение на второто ниво в Музейния център на РЕМО „Етър“ (Габрово). Входът е включен в редовния билет за музея.