СРЕЩА НА ПАМЕТ И БЪДЕЩЕ В БЪЛГАРСКИЯ ПАВИЛИОН НА ВЕНЕЦИАНСКОТО БИЕНАЛЕ

06.06.2024

Дискусията „Помнене и свидетелстване – локални и глобални контексти“ събра в културен център „Дон Орионе“, където е разположен българският павилион на Венецианското биенале за изкуство, авторите на успешния проект – Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова и кураторът Васил Владимиров. Техни гости и участници в творческия разговор бяха генералният ни консул в Милано Анна Паскалева, проф. Илияна Кръпова от университета „Ка Фоскари“, специално дошли за разговора от България - проф. Венелин Шурелов, проф. Даниела Колева, д-р Валентин Калинов, Красен Станчев и г-жа Елза Джерманова, дъщеря на една от главните героини в инсталацията „Съседите“ – Цветана Джерманова.

Д-р Надежда Джакова откри дискусията като поздрави всички присъстващи. Генералният консул на България в Милано Анна Паскалева, пристигнала специално за събитието, подчерта значението на „Съседите“ като повод да се заговори за страната ни с уважение и възхита на 11-ото й участие в световния форум за съвременно изкуство. 

Кураторът на проекта Васил Владимиров заяви, че най-ценното качество на инсталацията е, че внушението  и въздействието й са многопластови ичовек всеки път открива нещо различно. Лилия Топузова, която от 20 години събира, обработва и придава научна тежест на пострадали от комунистическия режим, предпочете да представи Елка Джерманова като косвена жертва на потисническия режим.

Проф. Даниела Колева, също дългогодишен изследовател на периода на социализма, подчерта, че инсталацията „Съседите“ създава памет, но и спасява памет. И дава възможност на хората, мълчали до сега, да получат поле за изява. Проф. Венелин Шурелов нарече проектът „Съседите“  манифест и урок за съвременно изкуство, което не може да бъде превърнато в търговска стока. То е изкуство като маратонско състезание!   

Красен Станчев си припомни, че през 1990 г. във Великото народно събрание е седял между хората от Белене и техните палачи. Той каза, че 24 май е единственият български празник, който не е свързан с война или насилие. И е знаменателно, че разговаряме за „Съседите“ точно днес. Защото в инсталацията смъртта не се вижда, а се чувства. Д-р Валентин Калинов анализира, че репресираните са живи забравени и живи погребани. „Лагерният опит е свързан с несподелимото, което са преживели. Техните 20-30 години от последващия им живот в социалистическото всекидневие са времето, в което говоренето за случилото се е забранено“.

Лилия Топузова подчерта, че жените рядко говорят за преживяното в лагерите и затворите, затова и споделеното от майката Елза Джерманова е толкова важно. Тя благодари за възможността да разкаже какво е било детството на потомци на преследвани и пострадали – обречено на мълчание. Както и за шока, когато през 70-те години арестуват и интернират баща й, без присъда и предупреждение. Елза цитира майка си: „Но на един въпрос и днес не намирам отговор.  Въпросът на майка ми: „Ти ли беше най-умната в околията, та само ти отиде на лагер. Целият народ се приспособи и се примири и си живееше живота. Доволна съм, че всички ние приятелки от лагерите останахме верни на убежденията си да не търсим реванш и да не искаме отмъщение. Не позволихме злобата да ни води“.

Красимира Буцева се просълзи: „Кръгът се затвори, когато чух думите на майка ти прочетени с твоя глас“. „Това е хоризонт на висините на човешкия дух, до който малцина достигат“, коментира проф. Илиана Кръпова от италианския университет “Ка Фонсека”. „Тук съм, за да благодаря от името на моите деди на вашия прекрасен екип. Моят прадядо бе обявен за враг на народа десет години след негова смърт, а брат му, лекар, собственик на болница е убит по особено жесток начин в лагер“, сподели Ева Тенева-Зайков, визуален артист с участие в Биеналето в павилиона „Муза“, дошла специално да поднесе почитанията си на екипа на „Съседите“. 

„Този проект започна между Торонто, Вашингтон и Лондон, но е роден в България и от огромния изследователски труд на много хора. Гордея се с този павилион, заради това, че е колективно дело и благодаря за всичко, което казахте“, добави Джулиан Шехирян. „Съседите“ е произведение на изкуството, чийто живот не приключва с официалното откриване“, заключи проф. Венелин Шурелов. Теодора Бахарова, чийто прадядо е един от първите затворници в Белене, с признанието за миналото на семейството си направи плавен преход към следващото събитие в Българския павилион на 24 май – творческа образователна програма за деца „Странноприемница“.

Четвъртокласниците от училище „Данте Алигиери” във Венеция насядаха като пиленца около Джулиан Шехирян, един от авторите и докторант в Принстън, който им разказа какво означава биенале и какъв е смисълът на “Съседите” на достъпен за тях език. Лилия Топузова на отличен италиански приобщи децата към идеята за справедливост, част от посланието на проекта. След това малчуганите разгледаха българския павилион, което за тях бе малко страшничко, изпълнено с любопитство приключение, защото в него се примесват тъмнина, странни нощни звуци, позабравени вещи и видеоинсталации и необичайни аромати.

„Решихме да наименуваме ателието „Странноприемница”, поради много причини - метафора на гостоприемно отворена трапеза, без запазени места, на която всички са поканени. Използваме основното правило на Мари Монтесори „Госпожа Грешка” за най-важната учителка. Добър начин да се свърже с посланието на „Съседите” грешките да ни бъдат учители, за да не ги повтаряме”, каза Теодора Бахарова. Децата използваха глина, растения, подправки, бои произведени от природни материали и щампи, за да създадат заедно своите произведения. И много се забавляваха!