В „НЕПОЗНАТОТО НАСЛЕДСТВО“ МУЗЕЯТ ПРЕДСТАВЯ САКРАЛНОТО И СЕКСУАЛНОТО В ПРАИСТОРИЯТА

11.02.2015

От 10 февруари т.г. Регионален  исторически музей-Велико Търново подновява една традиция - да разбулва тайните на миналото и да представя непознати и любопитни предмети от своите фондовете. Рубриката „Непознатото наследство” (Из тайните на миналото) ще е ежемесечна, а предметите ще бъдат експонирани в специална витрина в Музей „Възраждане и Учредително събрание“. Техните истории на място ще бъде виртуално  „разказани“ чрез 3Dанимация в 5-минутни клипове.

В месеца на любовта и виното музеят представя „Сакралното и сексуалното в праисторията“. В мирогледа на древните хора важно място заемат представите за възпроизводството и плодородието, от които основно зависи тяхното съществуване и благополучие. Идеите за сексуалността, за мъжкото и женското начало, за божествения акт на съзиданието намират отглас в праисторическото изкуство и в тайнствените обреди с култово-магична насоченост. Свидетелство за тях са намерените археологически артефакти, открехващи вратата към една отдалечена епоха, обвита в мистичната непроницаемост на отминалото време. Изобразяването и проявяването на сексуалността в древните общности по българските земи олицетворява представата за оплодителните сили, които се свързват с мъжкото начало.

Още през новокаменната епоха в рисуваната с бяло керамика има композиции, които представят фалически символи (бога Небе), оплождащи земята. И през каменно-медната епоха едни от най-разпространените символи на плодородието са фалосите и фалосовидните предмети.  При създаването им праисторическите хора са се водили от познанията и наблюденията си, затова голяма част от керамичните фалоси безспорно копира анатомичните подробности на мъжкия полов орган. Познати са екземпляри с малки размери (3–4 см.) и отвор в долната част, които най-вероятно са били амулети за благоприятното развитие на оплодителните или детеродните органи на подрастващите.

Възможно е подобни амулети да са носени от юношите, достигнали възрастта на половата зрялост или от млади брачни двойки за по-голяма плодовитост, а защо не и за допълнителна полова мощ. Твърде вероятно е също хората, натоварени със задачата да засеят подготвената земя или задължени да съхраняват семето до времето на сеитбата, да носят такива амулети с надеждата за по-богата реколта.

Във фонда на музея се съхраняват фалоси и фалосоподобни предмети с различна големина и качество на изработка. Най-ранният предмет, датиран 6000 г. пр. Хр., е открит в раннонеолитното селище Джулюница-Смърдеш, Великотърновско. Той принадлежи към т.нар.„лабрети”, които са носени като висулки-амулети, символизиращи мъжката сила и издръжливост, достигнатата полова зрелост и потентност. Изложената лабрета е с по-големи размери и фалическа форма  и представлява  жезъл, който вероятно е бил притежание на вожда и жреца на общността. С него се свързва осигуряването на реда и благополучието.    

Възможните интерпретации за ролята и предназначението на фалическите артефакти не дават категоричен отговор и на въпроса, дали цялото общество участва в предполагаемия мистично-религиозен ритуал или обредът е изпълняван самостоятелно и индивидуално. Във всеки случай многобройните находки свидетелстват за сходни религиозни вярвания и практики в древните общества. Почитането на божествената оплодителна сила и вярата във вечния кръговрат и непрекъснатост на живота е една от най-разпространените и значими култови и ритуални практики в хилядолетната културна традиция на човека и се открива в редица народни обичаи.