Фотография

Галерия

С ТЪРЖЕСТВО И ШЕСТВИЕ В ПЛОВДИВ БЕ ПОЧЕТЕНА 170-ТАТА ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ

10.07.2020

По повод 170-тата годишнина от рождението на Иван Вазов, Народна библиотека „Иван Вазов" – Пловдив, съвместно с Община Пловдив,  организира шествие на 9 юли, точно на рожденият ден на Вазов. То бе водено от Духов оркестър Пловдив с диригент Николай Гешев и тръгна в 10.30 часа от НБ „Иван Вазов". Шествието премина по Главната улица и ул. „Христо Г. Данов", за да стигне до паметника на Иван Вазов в Дондуковата градина.

Слово по повод годишнината произнесе директорът на НБ „Иван Вазов" Димитър Минев в присъствието на много граждани и представители на комитет „Родолюбие", облечени в народни носии, които носеха голям портрет на Патриарха на българската литература. Минев прочете пред насъбралата се публика и откъс с  описанието на обстановката в двора на чорбаджи Марко от първа глава на романа „Под игото". 

Сред официалните гости бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, заместник-областният управител Петър Петров, общественият посредник Борислав Стаматов, председателят на УС на Съвет по туризъм Любозар Фратев, много общественици, целият екип на библиотеката, граждани и медии.

След словото бяха положени венци от Кмета на Пловдив Здравко Димитров, Областния управител, Почетния консул на Русия и много други. Признателни граждани също поднесоха цветя на паметника в Дондуковата градина.

Времето от 1880 до 1886 г. Патриарха на българската литература прекарва в Пловдив. Това е един от най-активните и силни негови периоди – депутат е в Областното народно събрание на Източна Румелия, председател е на Пловдивското научно книжовно дружество, издава списание „Наука", заедно с Константин Величков редактират вестник „Народний глас", издават първото чисто литературно списание „Зора" и книгата „Българска христоматия", чрез която запознават читателите със сто наши и чужди автори...

В Пловдив Вазов пише „Епопея на забравените", „Немили-недраги", „Чичовци", стихотворенията „Българският език", „Новото гробище на Сливница", разказът „Иде ли?" и др. Неслучайно Народната библиотека в Пловдив носи неговото име.