Фотография

Галерия

ЕКИПЪТ НА ЕМО „ЕТЪР” КАНИ НА ГОСТИ НА БЯЛО СЛАДКО В САКОВАТА КЪЩА НА 22 И 23 ЮЛИ

23.07.2017

На 22 и 23 юли (събота и неделя) Етнографски музей на открито „Етър” кани гости на бяло сладко в Саковата къща. Часовете, в които може да направите посещението, за да видите възстановка на градско облекло, са от 15:00 до 17:00.

Бялото сладко постепенно започва да присъства като почерпка при ходене на гости в Габрово, след като рецептата е донесена от Румъния от Йонко Шекерджията – един от първите шекерджии в града. Бяло сладко се сервира с лъжица в чаша с вода. Понякога към него поднасят кафе, сладки и домашен ликьор от вишни – вишновка. Тези срещи стават част от обществения живот на жените.

От края на ХIХ и началото на ХХ век къщите на габровци започват да променят не само външния си облик, но и вътрешното разпределение на стаите. Наред с останалите жилищни помещения се оформя гостна, чиято мебелировка е най-вече вносна. Състои се от столове, по средата маса и от страни по едно или две канапета. До стената се разполага бюфетът, а вътре в него се подреждат сервизи за кафе, чай, чаши за ликьор и др. В нея се посрещат гости по различни случаи.

Европейското влияние навлиза в градския костюм от средата на ХIХ век, когато се появяват първите дълги рокли с високо повдигнати талии и дълги ръкави. Тази мода не навлиза лесно в бита на габровеца. Едва от 60 – те години тя се възприема с всичките й характерни особености и допълнения - шапки, ръкавици, чадърчета, пелерини, чанти и др. Към облеклото се носят корсети, обувки по европейски образец.След Кримската война чорбаджийските синове носят дълги, черни сукнени сетрета, а от началото на 60 – те години на ХIХ век се появяват и опънатите дрехи с бели колосани ризи и вратовръзки.

На 22 и 23 юли, от 15:00 до 17:00 часа, екипът на ЕМО „Етър” представя този период от живота на габровското общество, за да отбележи 47 години от изграждането на Саковата къща в музея. Къщата на габровския търговец Петър Сака е построена през 1850 г. до Баев мост в Габрово. Възстановена е в музея през 1970 г. Тя е пример за влиянието на Средиземноморието в архитектурата - фасадата й е изпъстрена с рисувани колони с много прозорци - 21; откритият чардак преминава в закрито помещение „кьошк". Първият етаж е търговски дюкян - тук се продават изделия, изработени от майстори на народните занаяти. На втория етаж е показан интериор на търговско жилище.