Фотография

Галерия

ИЗЛОЖБА „ТРАКИЙСКАТА КРЕПОСТ ДРАГОЙНА В МУЗЕЯ НА НБУ“

07.11.2013

Изложбата беше открита на 5 ноември 2013 г. и е организирана в сътрудничество с Регионален археологически музей гр. Пловдив. В нея са включени находки от над 10-годишните археологически проучвания на тракийската крепост на връх Драгойна, Първомайско. Те се показват за първи път в София. Изложбата се осъществява благодарение на финансовата подкрепа на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

Връх Драгойна се извисява над Тракийската низина и има изключителна стратегическа позиция с поглед върху територия над 100 км. Това обяснява и изборът на мястото за разполагане на една от най-големите тракийски крепости, известни до момента. Обектът е регионален център на тази територия и е функционирал без прекъсване през периода от началото на Късната бронзова епоха (ХVIвек пр.Хр.) до края на Ранния елинистически период (IIвек пр.Хр.). 

Високите вулканични скали са умело използвани за изграждане на укрепленията, а на места – хоризонтално изсечени, за да подравнят терена за обитаване. Градежите от големи каменни блокове без спойка са подобни на циклопските стени в големи градове като хетската столица Хатуша в Анатолия и градовете – държави като Микена в Гърция. Контактите на обитателите на Драгойна с големите цивилизации на юг от Тракия се доказват и от откритите тук фрагменти от вносни микенски съдове от XIVвек пр.Хр. Това е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия и единствената такава на север от Родопите. Местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред един от водещите центрове в Тракия през този период.

Редовни археологически разкопки на връх Драгойна започват  през 2004 г. и продължават ежегодно до 2013 г. под ръководството на Елена Божинова – научен ръководител и доц. д-р Костадин Кисьов – научен консултант от Регионален археологически музей – Пловдив. Проучванията са финансирани от Община Първомай. Резултатите от направените до момента проучвания са спечелили международно признание за научната значимост на обекта. Съгласно българските нормативи той е оценен като обект с национално значение.