Туризъм и общество

Автор: Мария Воденска

Фотография

Фотография

изд. на МВБУ, София, 2006, ISBN: 978-954-9432-07-7

ПРЕДГОВОР

През последните години изключително много нарасна значението на проблематиката на влиянията на туризма, най-вече в контекста на туристическата политика и планиране, както и на придобилата широко разпространение концепция за устойчиво развитие на туризма. Подчертава се, че икономическите, социалните и екологичните аспекти на развитието трябва да бъдат равнопоставени, а задоволяването на нуждите да е съобразено с ограничеността на ресурсите, както и с равноправието между сегашното и бъдещите поколения.

Все повече се налага схващането, че туризмът е тясно свързан с обществената и природната среда. Той не само е продукт на тази среда и зависи от промените в нея, но в процеса на своето развитие оказва обратно влияние върху нейните компоненти, изразяващи се като различни по своята същност и особености влияния. Това налага неговото изучаване също така да не бъде откъснато само за себе си, но да включва и основните елементи на средата, в която се развива. В много случаи формирането на неоправдани илюзии за туризма като фактор за национално и регионално развитие е свързано с недостатъчното осъзнаване на неговото многостранно влияние върху средата.

Туризмът представлява огромен международен човешки обмен, затова е необходимо да се планира не само икономическата необходимост, но и човешката реакция. Няма съмнение само в едно - там където международният туризъм е от значение за страната, той неминуемо се превръща в основен агент на промяна в обществото и културата.

Изучаването на отношението на обществото към туризма има за цел да намали честотата на неочакваните промени, да ограничи нежеланите последствия на планираните действия, и да даде възможност за прилагането на компенсационни мерки по отношение на неизбежните негативни промени.

Създаването и поддържането на хармонични отношения между туристите и местните жители е много деликатна материя и зависи от множество фактори. Местното население, и по-специално неговите социални и културни регионални характеристики, следва да се разглеждат като човешко наследство, което е също толкова важно, колкото природното или историческото наследство и затова трябва да бъде защитавано.

Подходящо е да се цитира мнението на Murphy (1985), че за да бъде устойчив в дългосрочен план, туризмът трябва да бъде приемлив за обществото (общността), в която се осъществява. Понастоящем на тези аспекти от развитието на туризма се обръща много по-голямо внимание с цел минимизиране на негативните му социални ефекти и увеличаване на неговото цялостно възприемане в отделните туристически дестинации.

В България доскоро почти нямаше целенасочени изследвания на влиянията на туризма дори на национално ниво. Обективна причина за това са доскорошното централизирано управление на туризма, което не поставяше на преден план регионалното му значение, а така също липсата на достатъчно голям обем емпирична информация. През последните години се появиха редица практически ориентирани публикации и изследвания, в които разнообразните влияния намират различно място и приложение.

Настоящата монография има за цел да разгледа и проучи отношението на българското общество към туристическото развитие и управление, и към разнообразните влияния на туризма. Това отношение се разглежда като своеобразна оценка на тези влияния и по този начин е постигната възможността да се направи сравнение между проявленията на разнородните видове влияния у нас.

Изложеният материал е структуриран в 6 части, разглеждащи последователно видовете влияния, подходите и методите за тяхното изучаване, както и резултатите от проведено от автора емпирично изследване в рамките на 15 общини.

Книгата е предназначена за широк кръг читатели - от една страна, за студенти, докторанти, преподаватели и научни работници, занимаващи се с теоретични и пространствени проблеми на туристическото развитие и/или социология и психология на населението в туристическите дестинации, от друга страна, за професионалисти - браншовици, работещи в различни туристически организации (държавни, частни и обществени), и от трета страна - за хора, занимаващи се с регионално развитие и регионална политика, отговорни за вземането на управленски решения за туристическото развитие на определени територии или туристически проекти на различни йерархични нива.

 

Проф. дгн Мария Воденскае защитила докторска дисертация в Москва веднага след завършването си в СУ „Св.Кл.Охридски”. Спечелвайки конкурс, тя е назначена за асистент в катедрата по География на туризма на същия университет. Там тя преподава и работи дълги години, за да достигне званието професор през 2006 г. През годините Мария Воденска е преподавала различни дисциплини, но нейните основни интереси са в областта на влиянията на туризма, посредническата дейност в туризма и методи на изследване в туризма. По тези теми тя е публикувала няколко учебника за студентите от университетите и колежите. Нейните изследователски усилия са отразени в над 100 публикации и доклади на конференции. Тя е участвала и/или управлявала над 20 международни и национални туристически и рекреационни проекта.

В продължение на 8 години Мария е била ръководител на катедрата и декан на Геолого-географски факултет за четири години. На тези позиции Мария тя е имала възможност да участва и да ръководи разработването и валидирането на различни бакалавърски и магистърски курсове и програми в Софийския Университет и в други образователни институции в България. Част от работата на Мария Воденска обхваща ръководството на разработките на студенти и докторанти (вкл. и чуждестранни).

Като член на Националната агенция по образование и акредитация, Мария работи по развитието на академичния състав и по акредитационни процедури за туристически програми и институции в цялата страна. Понастящем е заместник-председател на Общото събрание на СУ „Св.Кл.Охридски”. Нейната последна книга „Туризъм и общество” (на български език) се фокусира върху проявлението на различни позитивни и негативни влияния на туризма и тяхното възприемане и оценка от местното население в туристическите дестинации.