VARIA
Автор: Николай А. Марков
VARIA,Издателство „ФАБЕР” – Велико Търново, печатни коли: 24,25 (388 с.) 2016, ISBN 978-619-00-0346-5
Към читателите
Здравей, читателю! Ако четеш тези редове, значи принадлежиш към немногобройните ми, но особено ценени от мен мои „почитатели”. Не си срещал името ми скоро, поне сред авторите на книги. Сега имам удоволствието да предложа на критичната ти оценка поредния си скромен труд. Както личи от заглавието му, работите, които ти представям в него са твърде разнообразни, както по хронологичния им обхват – от късния римски период до късното средновековие, така и по разглежданите теми, от които някои са посветени на вярванията и религиозните представи, други на проблеми на изкуството, а трети са върху толкова ежедневни проблеми, че биха ти се сторили на пръв поглед дори прекалено дребни и незаслужаващи особено внимание. Тази пъстрота в подбора на работите ми, общо двадесет и четири статии и студии, съм търсил преднамерено. Убеден съм, че само чрез такъв, привидно „разностилен прочит” на миналото, може да се навлезе в необходимата идейна дълбочина, даваща възможност, поне отчасти, за разбиране на силите, движили в развитието им обществата, обитавали днешните български земи през хилодолетието, обхванато хронологически в работите ми.
Известен брой от представените тук мои работи са вече публикувани, но в изключително малотиражни специализирани издания, поради което със сигурност се познават само от малцина. Освен това, голямата част от тях, къде повече, къде по-малко са допълнени или дори изцяло преработени. Други от работите ми, които са публикувани в чужди и труднодостъпни издания, тук могат да бъдат прочетени на български език. И накрая една по-малка част от статиите, са написани специално за този сборник.
При всички статии и студии, представени в сборника, ще видиш приложението на отдавна приетия от мен за продуктивен метод на работа при изясняване на проблемите от миналото, основан на привличането на максимален брой разнородни извори, което ми разрешава да работя на границата на историята, археологията, етнологията, изкуството, религиите, езикознанието.
Драги читателю, ако си почитател и на криминалния художествен жанр, със сигурност ще установиш, че работата на историка, възприел подобен стил на проучване на миналото напомня в много голяма степен разследването на криминалист, служещ си с широко разтворената палитра от разнообразни лабораторни и дедуктивни методи. „Разпитите” на отдавна починалите автори на хроники, исторически трактати или други писмени документи, изследването на веществените доказателства, установяването на мотивите на историческите персонажи за поведението им, вече са доставили неизразимо удоволствие на мен като на разследващ историк, а вярвам ще доставят и на теб читателю, на когото съм определил ролята на мой съпътник, следващ ме стъпка по стъпка в решаването на любопитните загадки на миналото.
25 май 2015 год. Николай А. Марков
СЪДЪРЖАНИЕ
Пръстен-печат на жрец (?) на сирийската богиня в сбирките на Националния исторически музей
Къпането и баните в произведенията на ранните християнски писатели
Бележки за манастирски слънчев часовник от края на ІХ-началото на Х век от Североизточна България
За персонажите, представени върху кани № 2 и 7 от съкровището от Надсентмиклош
Бележки за демонологията в богомилското учение
Нагръдна християнска иконка-амулет с изображение на Богородица Влахернитиса, велика и пресвята от средновизантийския период
За функцията на два интересни средновековни църковни паметника от България
Бележки за един любопитен северномесопотамски или анатолийски предмет, намерен в България
„С опашката в ръцете”. Бележки по повод на един малко известен византийски обичай
Сведения за куманите,според две малко познати френски средновековни съчинения
Кой е „черният крал” от разказа на Робер дьо Клари за превземането на Константинопол от латините през 1203/4 година?
За гибелта на император Бодуен І или за достоверността на старите хроники
Средновековна оловна ампула от Светите земи, намерена в района на с. Царев брод, Шуменско
Църковните камбани и камбанарии в Източните Балкани – любопитен резултат от Четвъртия кръстоносен поход
За мнимото нападение на венецианския флот над Несебър през 1257 година
Отново за една източна сребърна средновековна чаша от сбирките на Националния исторически музей
Кои са персонажите от сцената „Изковаването на пироните за Разпятието” от църквата в Земенския манастир?
За едно недоразумение в два от нашите музеи
Средновековна ли е Шуменската плочка?
Откога се ползват очила по българските земи? Кратки исторически бележки
Кога, как и защо Самоков стана град?
Едно мнимо казашкото нападение на Несебър през 1624 г. Кратки исторически бележки
Бележки за разпространението на имитацията на венециански териак по българските земи през османския период
Бележки по повод на намерено наскоро капаче от съдче за териак от Северозападна България
-----------------------
Николай А. Марков е доцент в отдел „Археология” на Националния исторически музей. Завършил еСУ „Св. Кл. Охридски” – специалност „История” и „Археология”. Четиридесет години от живота си е посветил на работа в българските музеи. Бил е и хоноруван преподавател в Минно-геоложкия институт, в Нов български университет и в университета „Неофит Рилски” в Благоевград.
Автор е на над 250 научни студии и статии, публикувани в наши и в чужди издания. Основните му работи са десетината му монографични трудове, между които трябва да се споменат „Терминологичен речник на стария български железодобив” (2000), „Извори за историята на рударството и металургията по българските земи”. Том І: ХVІІ-ХІХ век (2003), „По следите на античната магия” (2005), „Християнската символика” (2006), „Робер дьо Клари. Завоюването на Константинопол. 1204 година” (2007), „Балканите през погледа на един френски риццар от началото на ХІІІ век” (2008), „Завоюването на Константинопол от латините през 1204 година и войните им с българите. Според анонимна френска хроника от края на ХІІІ век” (2010), „Когато всички пътища водеха към Константинопол” (2012) и др.