Скалният манастир ”Свети архангел Михаил" при село Иваново
Автор: Стоян Йорданов
На три километра източно от село Иваново равният и спокоен крайдунавски релеф се нарушава рязко от дълбок пролом. Пътят към него се спуска с много извивки и неусетно въвежда в един свят, където хората и времето са свързали завинаги величието на природата с тайнството на старините. В пролома обраслите с девствена гора околни склонове се възправят все по-високи и стръмни, а между тях, сред върби и тополи, блесва река. Появяват се отвесни и причудливи скални стени, примамващи със загадъчните си пещери. Изпълнени с удивление от тази малка ”планина·, сгушила се сред равнината, сетивата загубват усета си за реалност, възприятията се изострят и започват да чувстват присъствието на вечността.
В края на пътя има самотна скала с изсечено високо в нея помещение. Местните хора знаят, че там се намира ”Църквата·, до днешния вход на която отвежда скрито под дърветата каменно стълбище. От близката открита площадка се разкрива обширна панорама към ”Писмата” – широка речна извивка, обградена със скален венец, белязан от отворите на разрушени църкви, параклиси и многочислени килии. Свързва ги стар каменен път, от който се отделят едва различими потайни пътеки. Те се катерят по тревисти склонове, пълзят по тесни скални тераси, провират се през изкопани в скалите проходи и незабелязано превеждат през невидимата граница към миналото, към средновековните стенописи, към полуизтритите надписи, към пленителното спокойствие на старите обители. Там съвремието загубва своята плътност, изместено от оживелите руини на скалния манастир лавра ”Свети архангел Михаил· – прочутото някога средище на изтънчена християнска духовност и книжовен кипеж, творческо убежище на видни граматици и зографи, достойна гордост на царе и патриарси, тих подслон за пустинници, заветна цел за поклонници. Времето е рушило, но и пазило прославената обител на българското средновековно царство. Пощадило е най-вече онези свидетелства за градивна дейност или християнско смирение, които нареждат манастира с оцелелите в църквите му стенописи сред немногото български паметници, значението на които надхвърля националните рамки и има общочовешки измерения.
Днес скалният манастир при с. Иваново и многочислените други манастири, скитове, килии и параклиси, изсечени в скалите по долината на р. Русенски Лом, имат широка известност. Приемат се безусловно като важен, неотменен и естествен елемент от културата на Второто българско царство (ХII–ХIV в.). В действителност поради прекъсването на дейността им по време на османското владичество и загубването на връзката с периода на тяхното реално съществуване, популярността на скалните обители се дължи най-вече на почти вековното им разностранно проучване, което проследи етапите в тяхното развитие, открои архитектурните им особености и преди всичко осмисли и оцени съхранените стенописи.
Последвалите десетилетия се характеризират с изучаване както на отделни проблеми от историята и архитектурата на манастира, така и с детайлно проследяване на характерните особености на стенописите в неговите църкви. Открояващо се значение имат изследванията на Елка Бакалова за влиянието на исихазма върху тематиката на стенописите през ХIV в.; на Велда Марди-Бабикова – за патроните на манастирските църкви; на Ара Маргос, Казимир Попконстантинов и Коста Хаджиев за правилния прочит на съществуващите надписи графити и най-вече на Лиляна Мавродинова, която осветли основните етапи в развитието на манастира и разкри името на неговия патрон, показа ролята му на книжовно средище и предложи цялостна интерпретация на стенописите във всички храмове.
Уточняването на историческото и културното значение на скалния манастир ”Свети архангел Михаил· за средновековната българска държава стана стимул за разгръщането на широка консервационно-реставрационна дейност от специалисти на Националния институт за паметниците на културата, в която се открои приносното участие на Боряна и Благой Дживджанови. Тяхната работа спаси и запази за бъдещето този уникален паметник на европейската цивилизация.