Перперикон

Автор: Николай Овчаров, Даниела Коджаманова

Едва ли в България вече има човек, който да не е чувал за невероятния скален град Перперикон, макар от началото на мащабното му проучване да са минали само няколко години. Великолепният археологически обект се намира в Източните Родопи, само на 15 км североизточно от областния център Кърджали. До Кърджали се достига по удобни и модерни пътища през Асеновград и Хасково. Асфалтов път води и до подножието на Перперикон, а в момента се изгражда последният километър от пътя и паркинг за туристите.

Грандиозните скални изсичания на невисокия хълм край днешното с. Горна крепост, Кърджалийско, отдавна са привличали погледите на изследователите. Още в края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон. В това няма нищо чудно, като се знае, че хидронимите са най-устойчивите наименования.

Първите истински археологически проучвания на Перперикон се извършиха едва през периода 1979–1982 г. Те се проведоха под ръководството на проф. Стамен Михайлов от Археологическия институт с музей към БАН и уредника на Историческия музей – Кърджали, Иван Балкански. Усилията бяха насочени към обекта, носещ условното наименование "дворец", и към крепостта в най-високата част на хълма. Ранната смърт на Иван Балкански не позволи резултатите от първите разкопки да бъдат публикувани. От тях отсъства и документация с изключение на няколко неясни черно-бели снимки. През 1983 г. бяха проведени археологически разкопки на северния склон на хълма под ръководството на Николай Овчаров и Живко Аладжов от Археологическия институт с музей към БАН. Повод за тези проучвания станаха откритите от Николай Овчаров интересни рисунки графити по скалите на Перперикон. Последва почти двадесетгодишен период, в който археологическите проучвания бяха прекъснати. Съществуваха идеи за създаването на комплексна експедиция под ръководството на проф. Велизар Велков, но поради ранната смърт на видния учен това не се осъществи.

През 2000 г. бе спечелен малък проект под название "Топология на вярата" към Нов български университет. В рамките на широкия спектър на проекта влизаха комплексни археологически, етнографски, исторически и музиковедски изследвания. Археологическата част се ръководеше от Николай Овчаров. При много ограничените средства целта беше да се разчистят старите разкопки и да се популяризира Перперикон по медиите, за да се възвърне интересът към него. Тази цел бе изпълнена и още тогава Перперикон се превърна в сензация, не по-малко впечатляваща от открития през същата година Старосел.

Създадената популярност позволи през следващата 2001 година да се получи целева субсидия за археологически проучвания от Министерството на финансите в размер 50 000 лв. Осъществени бяха най-мащабните археологически разкопки в България след 1989 г. Те бяха реализирани със 120 души през месеците юли и август. Освен на хълма Перперикон те бяха насочени и към местността Клисе башъ на 2 км от върха, в неговото подножие. Там бе разкрита изключително красива християнска черква и голям манастирски и административен комплекс наоколо.

Държавни субсидии бяха редовно отпускани и през следващите години. Мащабните археологически проучвания помогнаха да се разкрият напълно дворецът, значителни части от Акропола, манастирския комплекс и др. Още по-добре се отрази на научните дирения и спечеленият проект за археологически, геологически и петрографски изследвания от Националния фонд "Култура". Проведените през ноември 2002 г. съвместно със специалисти от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Минно-геоложкия университет проучвания дадоха много важни резултати. Те ще бъдат изключително ценни при предстоящото консервиране, реставриране и експониране на Перперикон. А превръщането на обекта в туристическа атракция е една от главните задачи в близко бъдеще. Всъщност донякъде медийната разгласа и темповете на археологическо разкриване изпреварват създаването на необходимата инфраструктура. Още откритията от август 2000 г. бяха отразени от водещите телевизионни канали и информационни агенции в света. Голямата американска телевизионна компания CNN за пръв път след щурмуването на Народното събрание през януари 1997 г. отрази събитие от България, излъчвайки 4-минутен репортаж за Перперикон. През последните години се появиха стотици филми и репортажи във вестници и списания, посветени на невероятния скален град. Изключителен тласък даде стартиралият през май 2003 г. с финансовата подкрепа на холандската банка ING BANK уеб сайт www.perperikon.bg, вече признат за една от най-добрите страници за културно-исторически паметници в света.

Разкриването на уникалните археологически паметници съвпада с преходен период в икономиката на тази част от великата планина. Традиционни за района поминъци като тютюнопроизводството и минната промишленост вече десетилетие са в упадък. Местните жители все повече се убеждават, че са необходими алтернативни възможности. Очевидно главна от тях е културно-историческият туризъм, съчетан с прекрасната природа на Източните Родопи.